Майкъл Ридпат - Сити

— Спокойно. Рикардо се е заел със сделката. Обещавам ти, че всичко ще се оправи. Виж, направи ми една услуга.

— Трудна работа — отвърна Фруър. — Искам да се отърва от Аржентина.

— Ще се отървеш. След два дни. Само искам да разбера какво става.

— Сто на сто знаеш какво става!

— Крис, имай ми доверие. Позвъни на „Блумфийлд Уайс“ и ги запитай какво мислят за тази емисия на дискос. Кажи им, че мислиш да купиш още.

Последва тишина; Фруър обмисляше предложението. Джейми се бе хванал като удавник за слушалката.

— Добре, добре — каза накрая Фруър. — Ще ти се обадя. Чакай.

— Надявам се само да не се осерем гигантски този път — каза Джейми. Беше се втренчил в телефона, без да го докосва. В този момент нищо не беше по-важно от обаждането на Фруър.

Минаха пет минути. Сякаш бяха час. После директната линия с „Колониал енд Империал“ светна и Джейми веднага вдигна.

— Да?

— На „Блумфийлд Уайс“ им се повдига от сделката. Казаха ми, че имали някакъв шибан компютърен модел, който им показвал, че доходоносността на диско е половин процент по-ниска, отколкото изглежда. Човекът ще ми го прати по факса всеки момент.

— Не можеш ли да пратиш и на мен едно копие? — заумилква се Джейми.

— Няма проблеми — отвърна Фруър. — Но какво да правя с моите диско?

— Е, те са два пункта по-ниски — подмигна ми Джейми. — Защо не си купиш още малко? От „Блумфийлд Уайс“.

— Сигурен ли си? — попита Фруър.

— Разбира се, че съм сигурен. Както ти казах, Рикардо се е заловил със сделката.

И така Фруър се завтече да купи още двайсет милиона облигации от „Блумфийлд Уайс“.

Първо обаче ни изпрати копие от факса си. Чаках до факс апарата и го занесох на Джейми. Беше подписано от някакъв доктор на науките, който използваше цялата математическа джунгла, за да докаже, че методът, прилаган от всички за пресмятане на доходоносността от аржентинските диско, е изцяло погрешен. Не вдянах дори и една дума. Разбрах само, че „Блумфийлд Уайс“ иска да ни го начука.

— Всичко това са пълни глупости! — заяви Джейми.

— Разбираш ли какво пише?

— Разбира се, че не. Там е цялата работа. Нека го покажем на Рикардо.

Прекосихме квадрата до бюрото на Рикардо. Той говореше по телефона, но щом видя изражението на Джейми и начина, по който държеше факса, веднага затвори. Педро също затвори телефона си. Късата му коса бе залепнала за челото му. Денят му определено не беше от най-щастливите.

— Какво ми носиш? — попита Рикардо.

Джейми му подаде факса.

— Carajo! — изруга на испански Рикардо и го подаде на Педро. После се обърна към мен. — Би ли дал копие на Шарлот? Някой от хората й трябва да състави отговор. Там ще искат някои числа, за да измислят нещо.

Кимнах, но пристъпих от крак на крак. Исках да чуя какво ще направи Рикардо. Той ми позволи да остана.

— И така, „Блумфийлд Уайс“ се опитват да ни прецакат — започна той. — Наводнили са пазара с облигации и правят всичко възможно да окалят сделката, за да накарат клиентите си да продават. Искат да ни причинят загуби. И разполагат с десет пъти по-голям капитал от нашия. Как се търгуват сега диското, Педро?

— Шейсет и шест и половина до шейсет и седем.

— И колко имаме до този момент, осемстотин и петдесет милиона ли?

— Осемстотин петдесет и шест.

Сделката се превръщаше в гигантска схватка. Купувахме облигации на стойност стотици милиони долари, а „Блумфийлд Уайс“ продаваха още повече. Цената непрекъснато падаше. Това означава, че на пазара имаше повече продавачи, отколкото купувачи. И че „Блумфийлд Уайс“ водят в резултата.

А те имаха по-голяма огнева мощ от нас. С десет пъти по-голям капитал от нашия можеха да си позволят много по-голяма позиция от нас. Ние не можехме да си позволим да купуваме безкрайно облигации. „Блумфийлд Уайс“ обаче можеше да си позволи да ги продава.

За пръв път виждах Рикардо разтревожен. Беше се навъсил и въртеше венчалната си халка. После извика няколко търговци и им каза какво става.

— Не можем да им позволим да спечелят тази сделка — каза той. — Прекалено явно е. Светът ще види какво става. Точно затова „Блумфийлд Уайс“ отправят това съобщение. Искат всички да разберат, че това е битка между нас и тях. Тези облигации трябва да скочат.

— Не можем ли просто да продължим да купуваме? — попита Дейв.

Рикардо поклати глава.

— И без това вече сме надхвърлили лимита си. Можем да скрием част от тях в „Декер Тръст“, но не можем да си позволим по-голяма позиция. Ако ще купуваме още, трябва да сме сигурни, че ще има ефект.