Майкъл Ридпат - Сити

Джейми ми беше обяснил, че регулаторите са поставили лимити върху максималния размер на всяка позиция от облигации. „Декер“ бе разработила всякакви начини да ги заобикаля, но очевидно Рикардо не искаше да отива прекалено далеч.

— Тук нещо се губи — каза Дейв. — Това е емисия на стойност четири милиарда долара и ние знаем, че три милиарда са блокирани в клиенти, които никога няма да ги продават. Остава един милиард, а ние вече имаме голяма част от него. Тогава откъде вземат облигациите си „Блумфийлд Уайс“?

— Сигурно продават на късо — каза Педро. — Щях да знам със сигурност, ако притежаваха наистина толкова голямо количество.

— Значи ги вземат на заем — заключи Рикардо. — Чудя се само от кого.

Последва тишина. „Блумфийлд Уайс“ бяха наводнили пазара с облигации, които не бяха тяхна собственост. Според Педро продаваха на късо , което означаваше, че вземат на заем облигации от някой приятелски разположен към тях собственик, за да ги продават. Разбира се, когато този приятелски разположен към тях собственик си поискаше облигациите, „Блумфийлд Уайс“ трябваше да ги изкупят от пазара. Идеята на „Блумфийлд Уайс“ се свеждаше до това, че тогава цената на облигациите ще е паднала достатъчно, така че те да направят голяма печалба. Освен това до този момент щяха да са изтикали и „Декер“ от пазара.

Тук не ставаше дума за някакви си двайсет или трийсет милиона, макар че и тези суми не бяха малки. Ставаше дума за бъдещето на „Декер Тръст“ в Латинска Америка.

Умът ми трескаво заработи. Преди два дни бях чел някакви стари копия от борсовата преса от 1992 година, когато Аржентина бе преговаряла по плана „Брейди“. Особено бях наблегнал на зараждането на диското.

— Може да са щатската „Комерс Банк“ — обадих се с дрезгав, почти прегракнал глас.

Всички се обърнаха към мен. Всички ме слушаха.

Прокашлях се.

— Щатската „Комерс Банк“ — повторих. — Те са били най-големите собственици на аржентинския банков дълг през 1992 година. По време на преговорите по плана „Брейди“ те са настоявали на суапиране на целия техен банков дълг в диско, които са предпочели пред другите класове облигации поради някакви счетоводни причини. Възможно е още да ги държат.

Последва тишина. Рикардо ме гледаше втренчено.

— Хей, Карлос! Ела тук! — Карлос Убеда вдигна глава от бюрото си и забърза към нас. — Щатската „Комерс Банк“ се опитват от доста време да се вмъкнат в пазара ни, нали?

— Да. Но нямат добър кредитен рейтинг. Миналата година успяха да вземат участие само в две сделки.

— Тогава как биха реагирали на предложението да водим съвместно най-голямата сделка на годината?

— Мисля, че направо ще подскочат от радост.

— Дано да си прав — мрачно каза Рикардо и вдигна телефона.

Втурнах се да правя копие на факса от „Блумфийлд Уайс“ за Шарлот. Тя беше сигурна, че това са пълни глупости, и имаше под ръка един приятел ядрен физик, който можеше да го докаже. Върнах се в квадрата. Всички бяха притихнали в очакване. Фруър и Алехо се обадиха да питат какво става. Джейми чаровно ги увери, че нещата се оправят. Педро беше засипан с още облигации. Останалите лъжеха кой както може.

Рикардо проведе седем последователни телефонни разговора. Педро удържаше цената си на шейсет и шест, но с цената на късане на живо месо.

И тогава, към шест часа, Рикардо затвори телефона и плесна с ръце. Залата замлъкна.

— Оказа се, че Ник е прав. „Комерс Банк“ разполагат със седемстотин милиона долара облигации от аржентинските диско и с радост са готови да ги дадат на заем на „Блумфийлд Уайс“. Става въпрос до днес. След един час „Блумфийлд Уайс“ ще получат изискване да върнат облигации на стойност седемстотин милиона долара на „Комерс Банк“ с краен срок дванайсет часа утре по обед. А те могат да ги вземат от едно-единствено място — от нас.

Залата направо избухна в рев.

„Декер Уорд“ продължи да купува облигации до късно през нощта.

Седем и петнадесет следващата сутрин. Бях спал малко и подозирах, че и останалите са като мен. Всички обаче бяхме бодри и готови за работа. Събрахме се около Рикардо.

— И така, компанерос, събрали сме облигации на стойност два милиарда долара. — Всички ахнахме. Това беше наистина нещо огромно, дори и за стандартите на „Декер“. — Облигациите още са заковани на шейсет и седем. „Блумфийлд Уайс“ снощи ни продаваха дотогава, докато можехме да купуваме и докато пазарът в Ню Йорк затвори. И после изведнъж се смълчаха. Ще видим какво ще стане тази сутрин.