Майкъл Ридпат - Сити

— Мислиш ли, че „Декер“ са замесени в пране на пари?

Тя се замисли за момент, после каза:

— Не, не мисля. Рикардо играе съвсем по ръба, но знае кога да спре. Прането на пари е незаконно. Може да те вкара в голяма беля, ако те пипнат. Рикардо е дал всичко от себе си, за да поддържа репутацията си на агресивен, но винаги спазващ закона брокер, и не мисля, че би я изложил на опасност.

Слушах внимателно думите й. Тя изглеждаше убедена в това, което казваше, а аз имах доверие в преценката й.

— Защо ме питаш? Заради онази статия ли?

— Да. А също и заради коментара на Джак Лангтън относно „Декер“ и наркобандите в Рио.

— Аз знам , че там няма нищо — каза Изабел. — Известно ми е всичко, което вършим в Бразилия, до последната подробност.

— Добре, но не е само това — възразих. — Знаеш ли моминското име на Лусиана?

Това беше въпрос, който възнамерявах да й задам още от разговора с нея на увеселението в къщата на Рикардо.

Изабел изглеждаше озадачена, но се сети.

— Арагао. Лусиана Пинто Арагао.

— Да. Точно така.

Така и бях предполагал. Бразилският финансист, споменат във факса до Мартин. Същият, който беше под разследване от Агенцията по контрола върху наркотиците за дейности, свързани с пране на пари, придобити от незаконна търговия с наркотици.

— Какво има, Ник? — попита тя.

Разказах й за втория факс до Мартин Белдекос и за подозрението си, че е бил откраднат от бюрото ми, докато сме били в Рио. Споменах й също така за настойчивостта на Едуардо да съобщавам на него и само на него за всички евентуални следващи съобщения за Белдекос.

Изабел слушаше внимателно всяка моя дума.

— И какво мислиш? — попитах я, след като свърших.

— Просто не знам какво да мисля.

— Е, все нещо трябва да става, не е ли така?

— От това, което ми каза, да, трябва да има нещо. Но въпреки всичко пак не мога да повярвам, че Рикардо може да е замесен. Изобщо не му подхожда.

— Франсишко Арагао му е зет.

— Вярно. Но Рикардо прави всичко възможно да си няма никаква работа с него. Това е политика, срещу която нямам никакви възражения. Франсишко се ползва с лоша репутация в Бразилия. Баща ми е споменавал, че се носят слухове за неговата обвързаност с наркотрафиканти. „Декер“ винаги са се държали далеч от него.

— За пред публиката, да. Но не е ли възможно Рикардо да открие тайна сметка в „Декер Тръст“?

Изабел изглеждаше изпълнена със съмнения.

— Със сигурност не би представлявало проблем за него да го направи. Но пак не вярвам, че е способен на такова нещо. Знам, че може да ти прозвуча смешно, но Рикардо си има изработен кодекс от правила и никога не ги нарушава.

— А какво ще кажеш тогава за Едуардо?

Тя се замисли за момент.

— При него е доста по-вероятно. Едуардо не вярва в никакви правила.

— А той отговаря за „Декер Тръст“, нали?

— Вярно. За него не би било проблем да направи нещо от този род. Само че има едно нещо, дето никак не се връзва.

— Кое е то?

— Двамата с Лусиана никак не се погаждат.

— Хм — измърморих. — Но това би могло да бъде чисто делово взаимоотношение. Само заради бизнеса. Мога да си го представя как превъзмогва отношението към даден човек заради пари.

— Възможно е — съгласи се тя. — Но той със сигурност ще знае, че брат му няма да го одобри в никакъв случай.

— Ако въобще някога разбере. — Чашите ни бяха празни. — Какво ще кажеш за по още една?

Тя кимна с отвлечен вид. Беше потънала в дълбок размисъл над думите ми.

Донесох от бара още две бири, седнах и попитах:

— И какво да правя? Не съм го споменавал на Едуардо. Джейми ме съветва да зарежа цялата работа.

— Не е лесно — отвърна Изабел. — Мисля, че Джейми е прав — не трябва да казваш нищо на Едуардо. Има прекалено голяма вероятност да е замесен и тогава можеш да се озовеш в наистина опасна ситуация.

— Имаш предвид, ако научи, че го подозирам в пране на пари? — Внезапно проумях, че вече наистина съм се озовал в такова положение.

— Да. Но мисля, че аз бих могла да говоря с Рикардо.

— Но той няма ли да каже на брат си? — запротестирах.

— Може и да го направи. Но аз бих му се доверила за това. Не мисля, че е замесен, и смятам, че трябва да научи.

Да се доверя на Рикардо? Още не бях готов да го сторя.

— А какво ще кажеш да отидем при властите? — предложих.

Изабел си пое дъх през зъби.

— Това вече е нещо, което Рикардо никога не би простил. Ако говориш с полицията, без да си предупредил предварително, ще се почувства предаден. И ще бъде прав. Не, мисля, че трябва да говориш с него.