Майкъл Ридпат - Сити

Всички се захилиха.

— А сега какво става с мексиканската сделка?

— Приказките за цената се въртят около десет процента и четвърт — каза Мигел. — А „Блумфийлд Уайс“ звучат много уверено.

— Е, ще се наложи да извоюваме и тази сделка — каза Рикардо.

Шарлот леко се изкашля.

Рикардо вдигна ръка.

— Спокойно, Шарлот. Знам, че Мексико точно в момента изглеждат малко рисковани. А и това не е моментът, който бих избрал, за да продам два милиарда долара от дълга им. Но ние си разделихме сделката с щатската „Комерс Банк“, което скъсява изложените ни позиции. А днес ми изглежда денят, в който ще изхвърлим веднъж завинаги „Блумфийлд Уайс“ от Латинска Америка. Така че влизаме с девет процента и три четвърти и печелим сделката, ясно?

Видях как Джейми се присви. Щеше да му се наложи да продаде мексиканската сделка. Дори и аз проумях, че хич няма да е лесно при тази доходоносност. Той отвори уста, но размисли и я затвори.

— Добре. — Рикардо потърка ръце. — А сега, да направим малко парички.

Последва силен шум и активност. Но само два телефонни разговора бяха наистина от голяма важност. Първият беше за Рикардо в единадесет и половина. Беше главният търговец на „Блумфийлд Уайс“. Не беше толкова често събитие главните търговци да говорят директно един с друг, но той нямаше избор. Искаше да знае на колко може да му предложи „Декер“ седемстотин милиона облигации от аржентинските диско.

Залата мигновено разбра какво става. Всички затаихме дъх, вперили очи в Рикардо.

— Седемдесет и два процента.

Последва пауза.

После Рикардо затвори телефона.

— Аржентински диско на стойност седемстотин милиона продадени на седемдесет и два процента!

Залата избухна в овации. В тази секунда в баланса на „Декер Уорд“ бяха постъпили тридесет и два милиона долара.

Второто обаждане последва доста по-късно, около седем часа лондонско време. „Декер Уорд“ и щатската „Комерс Банк“ бяха получили мандата да продадат два милиарда долара еврооблигации на Съединените мексикански щати с петгодишен срок на погасяване при доходоносност от девет цяло и три четвърти процента. Емисията щеше да бъде пусната на пазара следващата сряда.

Майсторът на пазара Рикардо бе изхвърлил „Блумфийлд Уайс“. И имахме много облигации за продаване.

Битката за брейдиоблигациите изкуши лорд Къртън да дойде в Канари Уорф, за да инспектира своите победоносни войни. Той беше президент на „Декер Уорд“ — пост, който бе наследил от баща си преди дванадесет години. Двамата с Рикардо се бяха споразумели. Рикардо получаваше независимост, свои собствени офиси в Канари Уорф и петдесет процента от печалбите за себе си и за хората си. Къртън получаваше другите петдесет процента и задоволството да вижда как „Декер Уорд“ се разраства до най-успешната брокерска фирма в Лондон. Двамата с Рикардо се отнасяха един към друг със смесица от вежлива учтивост и предпазливост.

Двамата дойдоха при нас с Джейми.

— Джейми го познавате — каза Рикардо. — Но не мисля, че сте запознавали с Ник Елиот, едно от новите ни попълнения. Той беше човекът, който проумя откъде вземаха облигациите „Блумфийлд Уайс“.

Гърдите ми щяха да се пръснат от гордост.

Лорд Къртън стисна ръката ми и ме погледна право в очите. Беше висок, атлетичен мъж на около четиридесет години, със светла коса, която се виеше около ушите му и по врата. Носеше двуреден костюм на широко райе.

— Браво, Ник. Радвам се да ви видя на борда.

— Тук е чудесно.

— Отлично, отлично — каза той и после се отдалечи, оглеждайки се с любопитство, сякаш можеше да открие ключа за извънредната рентабилност под някое бюро или зад някой монитор, стига само да положеше старание. След половин час изчезна.

— Това ми се стори малко като кралска визита — казах на Джейми.

Той се засмя.

— Точно това беше. Къртън си е същински монарх. Полезен фигурант без никаква власт, който добре съзнава, че при най-малката глупост от негова страна ще изхвърчи моментално. Не е глупак. Проумял е, че ако остави Рикардо да действа както си знае, може само да си лежи по гръб да гледа как печалбите растат. Чудесна работа, ако можеш да се добереш до нея, разбира се.

Телефонът светна. Беше Алехо. Продаде обратно аржентинските диско на Джейми с четири пункта печалба. Макар и по-голямата част от разговора им да беше на испански, Алехо не изглеждаше особено благодарен. Крис Фруър беше много по-ентусиазиран от него тази сутрин.