Майкъл Ридпат - Сити

— Отлично. Означава ли това, че сме успели?

— Кажи-речи. Работим върху крайния срок: четиринадесети юни. Има да се свърши още работа и Къртън трябва да убеди съответните институции и фондовата борса да одобрят сделката, но това не би трябвало да е проблем. И тогава вече птичката каца в ръката ни.

Четиринадесети юни беше следващият петък.

— Великолепно!

— Да-а, страхотна сделка, Ник.

— Рикардо надушил ли е нещо?

— Не. Няма си и представа. — Последва ново изкикотване. — Хайде, че имам работа, Ник. — И телефонът замлъкна.

Загледах триумфално телефона. Най-после!

Този път, когато Кейт почука, наистина работех върху дисертацията си.

— Ник, на телефона. Мисля, че е бащата на Изабел.

Втурнах се презглава по стълбите. Кейт дискретно не влезе след мен.

— Луиш! Как си?

— Ник! Имам новини.

— Какви?

— Изабел е жива.

Сърцето ми подскочи. Обзе ме огромна радост, която страхът обаче веднага потисна. Беше прекалено хубаво, за да е вярно.

— Къде е? При теб ли е?

— Не, Ник. — По тона му разбрах какво ще последва. — Зико ми се обади. Каза, че още я държат.

Разочарование. И веднага нов страх.

— Имаш ли доказателство, че е жива?

— Да. Решил съм да ти се обаждам само когато съм сигурен, че е жива.

— Какво стана? Защо тогава не представиха доказателство, че е жива?

— Не знам. Зико каза, че тогава са прекъснали преговорите поради полицейската операция. Това обаче не ми звучи особено убедително.

На мен също не ми звучеше достоверно. Но Изабел беше жива, това беше най-важното!

— И колко иска този път?

— Там е работата, Ник, че този път не иска пари.

— Че какво друго ще иска?

— Да спреш поглъщането на „Декер“.

Бях зашеметен. Откъде можеше Зико да знае за поглъщането на „Декер“, по дяволите? И какво му влизаше на него в работата?

— Ник? Чуваш ли ме?

— Да, чувам те — отвърнах. — Това направо ме хвърли в тъча. Но е толкова хубаво да знам, че Изабел е жива. Остава ни само да измислим как да я отървем.

— Каква е тая работа с поглъщането на „Декер“? — попита той.

Поех си дълбоко дъх и му обясних. Безопасността на Изабел беше много по-важна от всякаква лоялност, която дължах на „Блумфийлд Уайс“.

Луиш, разбира се, ме слушаше с внимание.

— Но защо похитителите ще ги е грижа за „Декер“?

— Не знам. — Опитах се да разсъждавам на глас. — Единственият човек, който може да е загрижен за това, е Рикардо?

— От това следва, че той стои зад отвличането, така ли?

— Предполагам. Или той, или брат му Едуардо. По-вероятно ми изглежда зад цялата работа да се крие Едуардо.

— Filho da puta!

— Не мисля обаче, че Рикардо знае за поглъщането.

— Е, щом Зико знае, значи някой трябва да му го е казал — измърмори Луиш. — И между другото, той каза и още нещо. — Гласът му изведнъж стана напрегнат.

— Да?

— Ако говорим с полицията, обеща да ми изпрати главата на Изабел.

— Искаш да кажеш… — Стомахът ми внезапно се сви. — О, господи!

— Разговарях с Нелсън. Всъщност той е тук.

— Добре. — Зарадвах се на успокояващото му присъствие край Луиш. — Какво казва той?

— Че не трябва да се обаждаме на полицията в Рио след всичко, което се случи последния път. Мисли, че има вероятност похитителите да са били предизвестени от някой вътрешен човек в полицията.

— Има логика. А какво ще каже да се обърнем към полицията в Британия? Попитай го какво мисли за това.

Изчаках малко, докато Луиш обсъждаше с Нелсън възможното участие на Едуардо и Рикардо в отвличането.

— Нелсън мисли, че е рисковано. Твърди, че тази заплаха се различава от обичайните блъфове при отвличанията. Ако Рикардо или Едуардо, или който и да е друг надуши за осведомяването на полицията, похитителите ще осъществят заканата си. Но може би ти можеш да се довериш на британската полиция, че няма да се намеси.

Нямах никаква представа какво ще направи британската полиция.

— Нека да не ги закачаме тогава — казах.

— Добре. — В гласа на Луиш се прокрадна облекчение.

— Значи Зико иска да спра „Блумфийлд Уайс“?

— Можеш ли? — Гласът му бе изпълнен със страх и надежда.

— Не знам. С колко време разполагам?

— Ден и половина. Изтича в четвъртък в полунощ, бразилско време.

Интересно. „Блумфийлд Уайс“ трябваше да представят офертата си в петък.

— А ако не успея?

— Тогава ще я убият — прошепна Луиш.

— А ако успея, ще я пуснат ли?

— Казват, че ще я пуснат. Нелсън обаче мисли, че може да я задържат още, за да получат и пари. Ако го направят, с радост ще платя.