Хенинг Манкел - Петата жена

— Каква е позицията на полицията в Юстад относно това, че жителите на Льодинге са решили да сформират гражданска гвардия? — попита мъжът в ъгъла.

На Валандер му бе трудно да види лицето му.

— Не съм чул жителите на Льодинге да смятат да извършат някоя колективна глупост — отвърна Валандер.

— Не само в Льодинге — продължи мъжът в ъгъла, без да трепне. — Съществуват планове за стартирането на национално движение в страната. Една организация „чадър“ за гражданската гвардия. Народна полиция, която да закриля гражданите. Която върши всичко онова, за което полицията не я е грижа или не успява да се справи. Една от изходните точки ще бъде в околностите на Юстад.

Залата внезапно замря.

— С какво Юстад е заслужил тази чест? — попита Валандер. Все още не беше сигурен дали да възприеме представителя на вестник „Протестен глас“ на сериозно.

— През последните няколко месеци бяха извършени голям брой брутални убийства. Трябва да се признае, че полицията успя да разкрие престъпленията, случили се през лятото. Но сега, изглежда, всичко започва отначало. Хората искат да живеят нормално. Не като спомен в паметта на другите. Шведската полиция е капитулирала пред престъпността, която в днешни дни изпълзява от дупките си. Поради това гражданската гвардия става единствената възможност да се реши проблемът със сигурността.

— Вземането на закона в свои ръце никога не е водило до разрешаване на проблемите — рече Валандер. — От страна на полицията в Юстад има само един отговор. Той е ясен и еднозначен. Никой не може да го тълкува погрешно. Всички частни инициативи за създаването на паралелна организация за поддържане на реда от наша страна ще бъдат посрещнати като незаконни действия, които ще преследваме.

— Да тълкувам ли това, че вие сте срещу гражданската гвардия? — попита мъжът в ъгъла.

Валандер сега можеше да види бледото му, изпито лице. Реши да го запомни.

— Да — отговори. — Тълкувайте го и по този начин: ние сме против всякакви опити да бъде сформирана гражданска гвардия.

— Не се ли питате какво ще кажат за това хората от Льодинге?

— Може би се питам — рече Валандер. — Но не се страхувам от отговора.

След това бързо закри пресконференцията.

— Мислиш ли, че този говореше сериозно? — попита Лиса, когато останаха насаме в заседателната зала.

— Може би — отговори Валандер. — Трябва да държим под око какво се случва в Льодинге. Ако хората започват открито да поставят искания за гражданска гвардия, то значи положението доста се е променило в сравнение с преди. Може да си имаме проблеми.

Беше станало седем часа. Валандер се раздели с Лиса Холгершон и отиде в кабинета си. Седна на стола. Имаше нужда да си събере мислите. Не помнеше кога за последно, при криминално разследване, му е оставало толкова малко време за размисъл и обобщение на случая.

Телефонът иззвъня. Веднага отговори. Беше Сведберг.

— Как мина пресконференцията? — попита той.

— Малко по-зле от обикновено. Как върви при вас?

— Мислех си, че трябва да дойдеш тук. Намерихме фотоапарат с филм в него. Нюберг е тук. Смятаме да го проявим.

— Можем ли вече категорично да твърдим, че е водел двойствен живот като частен детектив?

— Така мислим. Освен това има и още нещо.

Валандер напрегнато очакваше продължението.

— Според нас филмът съдържа снимки на най-скорошния му клиент.

Последният , мислено го поправи Валандер. Не най-скорошният, а последния.

— Идвам — каза той.

Напусна участъка в бурния вятър. Гонещи се облаци изпълваха небето. Докато вървеше към колата, се запита дали прелетните птици мигрират нощем при толкова силен вятър.

На път към „Харпегатан“ спря да зареди бензин. Чувстваше се уморен и празен. Кога ли щеше да има време и да огледа за къща. Да помисли за баща си. Питаше се кога ще дойде Байба.

Погледна ръчния си часовник. Времето ли отминаваше или животът му? Бе твърде уморен, за да реши.

Сетне запали двигателя. Часовникът показваше седем и трийсет и пет.

Малко по-късно паркира на „Харпегатан“ и слезе в сутерена.

Напрегнато наблюдаваха как изображенията на снимките започват да изплуват от ваната с проявителя. Докато стоеше редом с колегите си в тъмната стая, Валандер, току-що завърнал се от пресконференцията, не знаеше какво да очаква или поне на какво се надява. Червената светлина му внушаваше, че чакат да се случи нещо непристойно. Нюберг проявяваше. След злополуката пред полицейския участък подскачаше с патерица. Когато Валандер се върна на „Харпегатан“, Ан-Брит Хьоглунд му прошепна, че Нюберг е в необичайно свадливо настроение.