Хенинг Манкел - Петата жена

Ако убиецът говори на своя език, то ние можем да се опитаме да му отговорим , помисли си Валандер. Ако е така, както ми се струва, той е искал да покаже на другите какво е извършил. Тогава ние пък трябва да кажем, че сме видели. Но няма да се оставим да ни уплаши.

Нахвърли още няколко бележки. После стана и отиде при Лиса Холгершон. Изложи накратко това, което бе намислил. Тя внимателно го изслуша, сетне кимна. Щяха да постъпят така, както бе предложил.

Пресконференцията се състоя в най-голямата заседателна зала на полицейския участък. Валандер имаше усещането, че се е върнал обратно към лятото и към бурната пресконференция, която бе напуснал в изблик на неприкрита ярост. Разпозна много от лицата.

— Радвам се, че се нагърбваш с това — прошепна Лиса.

— Нещата са такива, каквито са — отвърна Валандер. — Някой трябва да го направи.

— Аз само ще открия — каза тя. — Останалото е твое.

Качиха се на подиума в единия край на залата. Лиса Холгершон ги приветства с „добре дошли“ и даде думата на Валандер, който усети, че е започнал да се поти.

Описа подробно убийствата на Холгер Ериксон и Йоста Рюнфелд. Съобщи няколко специално подбрани детайла, както и собственото си мнение — че това са едни от най-жестоките криминални престъпления, с които той и колегите му са се сблъсквали някога. Единствената важна информация, която премълча, бе откритието, че Рюнфелд вероятно тайно е работел като частен детектив. Не спомена нищо и за това, че издирват човек на име Харалд Бергрен, който си е водил дневник, докато е участвал като наемен войник в далечна африканска война.

Напротив, каза нещо съвсем друго. Това, което двамата с Лиса Холгершон бяха съгласували.

Съобщи, че полицията има ясни следи, по които да тръгне. Не можеше да разкрие подробности, но съществуваха следи и улики. Полицията има ясна хипотеза, която все още не може да бъде оповестена, от съображения да не попречат на оперативно-следствената работа.

Идеята се зароди, когато усети труса, който раздвижи разследването, движение от самите дълбини, почти невъзможно да бъде регистрирано, но което въпреки това се бе случило.

Идеята, която му хрумна, бе много проста.

Когато стане земетресение, хората се разбягват. В паническа бързина се отдалечават от центъра. Извършителят или извършителите искаха светът да види, че убийствата са били садистични и грижливо планирани. Следователите можеха да потвърдят, че са били наясно с това и че могат да дадат по-подробна информация. Че са видели повече, отколкото убийците са възнамерявали.

Валандер искаше да накара извършителят да се раздвижи. Бягащата плячка може да бъде видяна по-лесно от тази, която се е притаила неподвижно в собствената си сянка.

Естествено, съзнаваше, че могат да ударят на камък. Извършителят можеше да остане невидим. Въпреки това реши, че си заслужава да опитат. Имаше одобрението на Лиса Холгершон да каже неща, които не отговарят напълно на истината.

Нямаха никакви следи. Всичко, което имаха, бяха фрагменти, които никак не си пасваха.

Когато Валандер приключи, започнаха да валят въпросите. За повечето беше подготвен. Беше ги чувал и им беше отговарял и преди. Щеше да му се налага да ги чува отново, докато работи като полицай.

Едва към края на пресконференцията, когато Валандер бе станал нетърпелив и Лиса Холгершон му кимна, че е време да привършват, всичко се обърна в съвършено различна посока. Мъжът, който вдигна ръка и после стана прав, седеше най-отзад в ъгъла. Валандер не го видя и тъкмо щеше да закрие пресконференцията, когато Лиса му обърна внимание, че явно има още един въпрос.

— Аз съм от вестник „Протестен глас“ — каза мъжът. — Имам въпрос, който бих искал да задам.

Валандер затършува в паметта си. Никога не бе чувал за вестник на име „Протестен глас“. Нетърпението му нарасна.

— От кой вестник казахте, че сте? — зачуди се.

— „Протестен глас“.

През залата премина смущение.

— Трябва да призная, че досега не бях чувал за такъв вестник. Какъв беше въпросът, който искахте да зададете?

— „Протестен глас“ има стари традиции — невъзмутимо отвърна мъжът в ъгъла. — В началото на деветнайсети век е съществувал вестник с това име. Социално критично издание. Очакваме скоро да публикуваме първия си брой.

— Един въпрос — каза Валандер. — След като издадете първия си брой, ще отговоря на два въпроса.

Веселие обхвана цялата зала. Ала мъжът в ъгъла си остана все така безучастен. От него струеше проповедничество. Валандер се запита дали все още неиздаденият вестник „Протестен глас“ не е религиозен. Крипторелигиозен , помисли си. Новата духовност е достигнала Юстад. Сьовестад е покорен, иде ред на Йостерлен.