Хенинг Манкел - Петата жена

— Какво да правим с пресконференцията в шест и половина? — попита тя. — Обещах да присъствам.

— По-добре остани тук.

Сведберг подаде ключовете от колата си на Валандер. Той поклати глава.

— Ще взема моята кола. Имам нужда да се поразтъпча.

Когато излезе на улицата, тутакси се разкая. Вятърът бе силен и, изглежда, ставаше все по-студено. За миг Валандер се поколеба дали да не се отбие първо до вкъщи, за да си вземе по-дебел пуловер. Реши да не губи време. Бързаше. Освен това беше разтревожен. Направиха нови разкрития, но те не се вписваха. Може би Йоста Рюнфелд е бил частен детектив? Забързано прекоси града и взе колата си. Датчикът за гориво показа, че резервоарът е празен, и червената лампичка светеше. Нямаше време да зареди. Тревогата го правеше нетърпелив.

Пристигна в участъка точно преди четири и половина. Ебба му подаде купчина съобщения за телефонни обаждания, които пъхна в джоба на якето си. Когато влезе в кабинета си, се зае да издири Лиса Холгершон. Тя потвърди, че пресконференцията ще се проведе от шест и половина. Валандер обеща да държи нещата в свои ръце. Това бе нещо, което правеше с неохота. Твърде лесно се дразнеше от нахалните и подвеждащи въпроси на журналистите. Даже от най-висшите полицейски кръгове в Стокхолм няколко пъти се бяха оплаквали от нежеланието му да съдейства. В тези моменти си бе давал сметка, че наистина е полицай, известен не само в своя собствен кръг от колеги и приятели. За добро или лошо, в работата си беше спечелил всенародна известност.

Набързо докладва за откритието на приземната стая на Йоста Рюнфелд на „Харпегатан“. Засега обаче не спомена нищо за предположението си, че Рюнфелд е използвал част от времето си за дейност като частен детектив. Валандер привърши разговора и се обади на Хансон. Дъщерята на Рюнфелд седеше в кабинета му. Уговориха се да се срещат за кратко вън в коридора.

— Изпратих сина — рече Хансон. — Отседнал е в хотел „Секелгорден“.

Валандер кимна. Знаеше къде се намира.

— Изскочи ли нещо?

— Почти нищо. Може да се каже, че потвърди образа на баща си като страстен почитател на орхидеите.

— А майката? Съпругата на Рюнфелд?

— Трагична злополука. Искаш ли подробностите?

— Не сега. Какво казва дъщерята?

— Тъкмо щях да започна разпита с нея. Този на сина отне доста време. Опитвам се да си върша работата докрай. Впрочем синът живее в Арвика, а дъщерята в Ескилстуна.

Валандер си погледна часовника. Пет без петнайсет. Би трябвало да подготви пресконференцията. Обаче можеше да отдели няколко минути, за да поговори с дъщерята.

— Ще възразиш ли, ако аз започна, като й задам няколко въпроса?

— Защо да възразя?

— Точно сега нямам време за обяснения. Но въпросите ми сигурно ще ти прозвучат странно.

Влязоха в стаята на Хансон. Жената, седнала в стола за посетители, беше млада. Предположи, че е на не повече от двайсет и три или двайсет и четири години. Валандер забеляза, че по външност прилича на баща си. Тя се изправи, когато той влезе. Валандер се усмихна и се ръкува с нея. Хансон се облегна на касата на вратата, а Валандер се настани на стола му. Направи му впечатление, че столът изглежда чисто нов. Зачуди се какво ли е направил Хансон, за да се сдобие с нов стол. Неговият беше в много лошо състояние.

На един лист бе отбелязал име, Лена Льонервал. Валандер хвърли бърз поглед към колегата си, който кимна. После си съблече якето и го сложи на пода до стола. През цялото време тя следеше с поглед движенията му.

— Бих искал първо да ви изкажа съчувствието си за това, което се е случило — рече той. — Приемете моите съболезнования.

— Благодаря.

Валандер забеляза, че тя се владее. С известно облекчение разбра, че няма да избухне в сълзи.

— Казвате се Лена Льонервал и живеете в Ескилстуна — продължи Валандер. — Дъщеря сте на Йоста Рюнфелд.

— Да.

— За всички останали лични данни, които, уви, са необходими, ще се погрижи инспектор Хансон. Аз имам само няколко въпроса. Омъжена ли сте?

— Да.

— Какво работите?

— Треньор по баскетбол.

Валандер обмисли отговора й.

— Това означава ли, че сте учителка по физическо възпитание?

— Означава, че съм треньор по баскетбол.

Валандер кимна. Остави съпътстващите въпроси на Хансон. Никога преди не бе срещал треньор по баскетбол от женски пол.

— Баща ви е бил цветар?

— Да.

— През целия си живот ли?

— На младини е пътувал по моретата. Когато се оженили с мама, останал на сушата.