Хенинг Манкел - Петата жена

— Как така странен? — нетърпеливо попита Валандер.

— Нищо не било откраднато. Но бил сигурен, че някой е проникнал незаконно в къщата.

— Какво е станало после?

— Нищо. Случаят бил прекратен. Дори не сме изпратили човек на местопроизшествието, защото нищо не липсвало. Заявлението обаче е тук. И е било подадено от Холгер Ериксон.

— Звучи необичайно — съгласи се Валандер. — После ще се занимаем с това по-отблизо. Погрижи се полицейските кучета да дойдат колкото се може по-бързо.

Мартинсон се засмя по телефона.

— Нищо ли не ти прави впечатление в сигнала на Ериксон? — попита той.

— Какво?

— Това, че за втори път, само за няколко дни, говорим за взлом, при който нищо не е откраднато?

Валандер осъзна, че Мартинсон е прав. Нищо не беше откраднато и от цветарницата на „Вестра Валгатан“.

— С това се изчерпват всички прилики — отвърна Валандер.

— Собственикът на цветарницата също е изчезнал — възрази Мартинсон.

— Не — обори го Валандер. — Той е на екскурзия в Кения, не е изчезнал. Обаче, както изглежда, Холгер Ериксон липсва.

Валандер приключи разговора и пъхна телефона в джоба си. Загърна се по-плътно с якето. Върна се в гаража и продължи да търси. Не знаеше точно какво. Едва ли щеше да открие нещо съществено, преди да дойдат кучетата следотърсачи. После щяха да организират хайката и да започнат да разпитват съседите. След малко прекъсна работата си и влезе обратно в къщата. В кухнята изпи чаша вода. Щом отвори крана, от тръбите се чу клокочене. Още един знак, че никой не бе влизал от няколко дни. Докато пиеше, отново се загледа в гаргите в далечината. Остави чашата и пак излезе отвън. Валеше като из ведро. Гаргите грачеха. Изведнъж Валандер замръзна на място. Сети се за празния калъф от бинокъл, който висеше на стената вътре, точно до входната врата. Погледна гаргите. Непосредствено зад тях, на хълма, се издигаше кула. Стоеше, без да мърда, и се опитваше да разсъждава. Бавно закрачи по края на нивата. Калта лепнеше на буци по ботушите му. Откри, че през нивата минава пътека. Проследи я с поглед и видя, че води право до хълма с кулата. Разстоянието беше около двеста метра. Тръгна по пътеката. Там пръстта беше по-твърда и не му полепваше по ботушите. Гаргите се гмурваха надолу към нивата, изчезваха и после пак излитаха. Валандер предположи, че сигурно има някаква падинка или ров. Продължи да крачи. Кулата се виждаше все по-ясно. Вероятно я използват при лов на зайци или сърни. В подножието на кулата от отсрещната страна имаше малка горичка. Навярно тя също влизаше във владенията на Холгер Ериксон. После видя пред себе си рова. Изглежда, няколко груби дъски бяха паднали долу. Колкото повече приближаваше, толкова по-силна врява вдигаха птиците. Изведнъж всичките литнаха във въздуха и изчезнаха. Валандер продължи да върви, стигна до крайчеца на рова и надзърна долу.

Стреснат, отстъпи крачка назад. Усети, че му се повдига.

По-късно щеше да казва, че това е едно от най-ужасните неща, които е виждал. А през дългогодишната си полицейска служба бе виждал много неща, които би предпочел да си спести.

Отначало, докато стоеше там и капките дъжд се стичаха под дрехите му, не разбра в какво точно се взира. Пред очите му имаше нещо чуждо, недействително. Нещо, каквото до този момент никога не си бе представял.

Единственото сигурно нещо беше, че в рова има труп.

Внимателно се наведе и приклекна. Насили се да погледне. Ровът беше дълбок поне два метра. Няколко остри пръти бяха забити на дъното му. Върху прътите висеше човек. Окървавените им върхове, подобни на остриета на копия, бяха пробили тялото на няколко места. Човекът лежеше по очи, увиснал на прътите. Гаргите бяха нападнали тила му. Валандер се изправи. Усети, че краката му треперят. Отдалеч се чу звукът на приближаващи коли. Предположи, че пристигат първите полицейски кучета.

Отстъпи крачка назад. Прътите приличаха на бамбукови. Подобно на груби въдици, с остри като шило върхове. После разгледа дъските, нападали в рова. Тъй като пътеката продължаваше и от другата му страна, навярно бяха служели за мостче. Но как се бяха счупили? Бяха груби дъски, способни да издържат голямо натоварване. Освен това ровът не беше по-широк от два метра.

Чу кучешки лай откъм дворчето, обърна се и тръгна обратно. Призля му. Освен това изпита страх. Едно е да откриеш убит човек, а съвсем друго беше начинът, по който бе извършено убийството? Някой е забил заострени пръти в рова. Жертвата беше набучена като на шиш.