Хенинг Манкел - Петата жена

— Извършителят е искал не само да отнеме живота на Холгер Ериксон — каза той. — Искал е да му причини болка. Възможно е да е висял на онези пръти много дълго, преди смъртта да го избави. Нямало е кой да го чуе. Само гаргите. Съдебните медици скоро ще могат на ни кажат колко дълго се е мъчил.

Лиса Холгершон направи гримаса на отвращение.

— Какъв човек би направил нещо подобно? — попита тя, докато вървяха.

— Не знам — отвърна Валандер. — Знам само, че ми се повдига.

Когато стигнаха края на нивата, там ги очакваха двама премръзнали репортери и един фотограф. Валандер кимна. Познаваше всички отпреди. Погледна към Лиса Холгершон, която поклати глава. Валандер изложи случилото се възможно най-сбито. Когато понечиха да задават въпроси, вдигна възпиращо ръка. Журналистите изчезнаха.

— Ти си криминалист с добра репутация — каза Холгершон. — През лятото ми стана ясно какъв потенциал имаш. Няма полицейски окръг в Швеция, който не би те искал в редиците си.

Спряха при колата й. Валандер разбра, че думите й са искрени, но беше твърде уморен да ги вземе присърце.

— Планирай работата по свое усмотрение — продължи тя. — Кажи ми какво искаш и ще го уредя.

Валандер кимна.

— След няколко часа ще видим — каза той. — Точно сега и двамата имаме нужда да поспим.

Когато Валандер се прибра у дома на „Мариягатан“, часът беше почти два. Направи си няколко сандвича и ги изяде на масата в кухнята. След това се просна на леглото в спалнята. Нагласи будилника да звъни в пет.

В седем часа отново се събраха в сивата утринна светлина. Метеоролозите бяха познали. Дъждът бе спрял. За сметка на това духаше силен вятър и беше станало по-студено. Полицаите, дежурили през нощта заедно с Нюберг, бяха приспособили временни държачи, които пречеха найлоновото платнище, покриващо местопрестъплението, да не бъде отвяно. След това дъждът внезапно спря и Нюберг изпадна в пристъп на ярост към капризните богове на времето. Понеже не изглеждаше никак вероятно скоро отново да завали, събраха платнището. Сега Нюберг и останалите техници работеха долу в рова, изложени на пронизващия вятър.

Докато караше към имението на Ериксон, Валандер премисли как ще е най-добре да протече работата по разследването. Не знаеха нищо за Холгер Ериксон. Това, че е бил заможен, разбира се, би могло да бъде мотив. От самото начало обаче Валандер беше скептичен. Острите бамбукови пръти в рова говореха на друг език. Не можеше да го разгадае, не знаеше накъде сочи, но вече се тревожеше, че са изправени пред нещо, което нормален човек трудно би могъл да проумее.

Както обикновено, когато се чувстваше несигурен, започна да мисли за Рюдберг, старото ченге, което някога му беше наставник и без чиито познания вероятно щеше да стане един крайно посредствен инспектор. Колегата му почина от рак преди почти четири години. Валандер потръпна, осъзнавайки колко бързо лети времето. Запита се как би постъпил Рюдберг. Търпение , каза си. Рюдберг щеше да отиде направо към квинтесенцията на речта си за Берг. Би ми казал, че сега правилото да бъда търпелив, важи повече от всякога.

Превърнаха кухнята в къщата на Ериксон във временен Генерален щаб на разследването. Валандер се опита да очертае най-важните задачи и да се погрижи те да бъдат разпределени колкото се може по-ефективно.

В ранния сутрешен час, когато всички бяха пребледнели и с хлътнали от умора очи, Валандер се нагърби с невъзможната задача да направи обобщение на събитията до този момент.

Всъщност имаше да каже само едно: не разполагаха с нищо, от което да започнат.

— Знаем много малко — подзе той. — Шофьор на цистерна на име Свен Тюрен подава сигнал за човек, който подозира, че е изчезнал. Това се случи във вторник. Ако казаното от Тюрен ни послужи за отправна точка и предвид датата на стихотворението, можем да приемем, че убийството е станало малко след десет часа вечерта миналата сряда. Точно кога не можем да кажем. Във всеки случай не по-рано. Ще трябва да изчакаме и да видим какво ще кажат патолозите.

Направи пауза. Никой не зададе въпроси. Сведберг се изсекна. Очите му лъщяха. Валандер си помисли, че сигурно има температура и би трябвало да си бъде у дома в леглото. Същевременно също като него Сведберг бе наясно, че в момента са им необходими всички хора, с които разполагат.

— За Холгер Ериксон знаем много малко — продължи Валандер. — Бил е търговец на коли. Заможен, стар ерген, без деца. Един вид местен поет, който явно се е интересувал от птици.