Хенинг Манкел - Петата жена

— Имаше още нещо, дето не беше в ред — додаде Свен Тюрен. — Вратата не беше заключена. Рекох си, че може да е болен. Все пак той гони осемдесетте. Влязох в къщата. Беше празна. Въпреки че в кухнята кафеварката беше включена. Миришеше. Кафето беше загоряло, водата бе извряла. Тогава реших да дойда при вас. Има нещо, дето не е както трябва.

Валандер осъзна, че Свен Тюрен е искрено разтревожен. От опит знаеше, че повечето случаи с изчезнали хора се разрешават от само себе си. В извънредно редки случаи беше станало нещо сериозно.

— Никакви съседи ли няма? — попита Валандер.

— Стопанството е доста изолирано.

— Вие какво смятате, че се е случило?

Свен Тюрен незабавно отсече:

— Смятам, че е мъртъв. Смятам, че някой го е убил.

Валандер не каза нищо. Очакваше продължение. Такова не последва.

— Защо смятате така?

— Нещо не е наред — натърти Свен Тюрен. — Поръчал си е нафта. Винаги си беше у дома, когато идвах. Не би оставил кафеварката включена. Не би излязъл, без да заключи вратата даже и ако е отишъл да се поразтъпче из имота си.

— Направи ли ви впечатление дали в къщата е било проникнато с взлом?

— Всичко си беше както обикновено. С изключение на онова, с кафеварката.

— Тоест и преди ви е канил вътре в къщата?

— Всеки път, когато му карах гориво. Обикновено ме черпеше с кафе. И ми четеше някои от стиховете си. Беше доста самотен и мисля, че с нетърпение ме е чакал да дойда.

Валандер се замисли.

— Казахте, че според вас е мъртъв. Но казахте също, че смятате, че е убит. Защо някой би го направил? Имаше ли врагове?

— Доколкото знам — не.

— Обаче е бил заможен?

— Да.

— От къде знаете?

— Всички го знаят.

Валандер подмина въпроса без коментар.

— Ще направим проверка — поясни той. — Със сигурност има логично обяснение за отсъствието му. Обикновено е така.

Записа адреса. За негово учудване имението се наричаше „Уединение“.

Валандер изпроводи Свен Тюрен до пропуска.

— Сигурен съм, че нещо се е случило — рече Свен Тюрен на сбогуване. — Не се връзва да не си е вкъщи, когато му карам гориво.

— Ще ви се обадя — обеща Валандер.

В същия момент през пропуска влезе Хансон.

— Кой, по дяволите, е блокирал входа на алеята с цистерна? — злобно просъска.

— Аз — обади се Свен Тюрен спокойно. — Тъкмо си тръгвах.

— Кой беше този? — попита Хансон, щом Тюрен изчезна.

— Искаше да подаде сигнал за изчезнал човек — отвърна Валандер. — Да си чувал за писател на име Холгер Ериксон?

— Писател ли?

— Или търговец на коли.

— Кое от двете?

— Изглежда, е бил и едното, и другото. И според шофьора на цистерната е изчезнал.

Отидоха да си налеят кафе.

— Сериозно ли? — попита Хансон.

— Във всеки случай човекът с цистерната изглеждаше обезпокоен.

— Стори ми се познат — продължи Хансон.

Валандер изпитваше голямо уважение към паметта на Хансон. Случеше ли му се да забрави, винаги се обръщаше за помощ към него.

— Името му е Свен Тюрен — каза Валандер. — Спомена, че е лежал в затвора за едно друго.

Хансон порови из паметта си.

— Струва ми се, че беше замесен в някакви побоища — проговори след малко. — Преди доста години.

Валандер слушаше замислено.

— Мисля, че ще отскоча до имението на Ериксон — рече след това. — Ще го включа в списъка с лицата, обявени за издирване.

Валандер се върна в кабинета, взе си якето и пъхна адреса на „Уединение“ в джоба си. Всъщност редно бе първо да попълни бланката, с която регистрираха обявените за изчезнали. Остави го за после. Беше два и половина, когато напусна участъка. Проливният дъжд бе намалял до ситен ръмеж. Потрепери от студ, докато вървеше към колата. Валандер подкара на север и не без затруднение намери стопанството. Както подсказваше името, то бе разположено много усамотено, на върха на едно възвишение. Склоновете на кафяви поля се спускаха надолу към морето, но водата не се виждаше. Ято свраки крякаха на едно дърво. Валандер повдигна капака на пощенската кутия. Беше празна. Предположи, че Свен Тюрен е внесъл пощата вътре. Валандер прекоси настлания с калдъръм двор. Всичко беше отлично поддържано. Спря и се заслуша в тишината. Стопанството се състоеше от три крила. Личеше, че някога е било завършен четириъгълник. Но едно от крилата вероятно е било разрушено или изгоряло. Валандер се възхити на покрития със слама покрив. Свен Тюрен имаше право. Човек, който може да си позволи поддръжката на такъв покрив, трябва да е заможен. Валандер отиде до входа и позвъни. После почука. Отвори вратата и влезе. Заслуша се. Пощата лежеше на една табуретка до стойката за чадъри. На стената висяха няколко бинокъла. Един от калъфите зееше празен. Валандер бавно обходи къщата. Все още миришеше от загоряло кафе от кафеварката. Спря пред писалище в просторната дневна на две нива с видим гредоред и се загледа в лист хартия, който се открояваше на кафявия плот. Тъй като светлината беше недостатъчна, хвана го с два пръста и отиде до прозореца.