Хенинг Манкел - Петата жена

Валандер излезе от кабинета си, за да си вземе чаша кафе. Върна се, затвори вратата и започна наново да проучва огромния следствен материал. Отначало му бе трудно да се съсредоточи. В главата му през цялото време кръжаха мисли за снощния разговор с Байба. Наложи си отново да се върне към полицейската работа. След няколко часа бе „преговорил“ материала и отново стигна дотам, докъдето го бе оставил, преди да замине за Италия. Обади се на колега — криминалист от Гьотеборг, с когото работеха по случая. Съвместно обсъдиха някои от допирните точки. Когато разговорът приключи, часът вече беше дванайсет. Валандер усети, че е гладен. Все още валеше. Слезе с колата до центъра и хапна в ресторант, в който предлагаха обедно меню. В един часа се прибра. Тъкмо се настани на стола си, когато телефонът иззвъня. Беше Ебба на пропуска.

— Имаш посетител — каза тя.

— Кой е той?

— Някой си Свен Тюрен. Иска да говори с теб.

— За какво?

— За човек, който може би е изчезнал.

— Няма ли друг, който да го поеме?

— Настоява да говори точно с теб.

Валандер изгледа разтворените папки на бюрото. Нищо в тях не беше толкова спешно, че да не може да приеме сигнал за изчезнало лице.

— Прати ми го — склони той и остави слушалката.

Отвори вратата и започна да разчиства папките от бюрото. Щом вдигна поглед, на вратата стоеше един мъж. Валандер не го бе виждал преди. Мъжът беше облечен в комбинезон, с логото на верига бензиностанции „О.К.“. Когато влезе в стаята, Валандер го лъхна миризма на нафта и петрол.

Здрависа се с посетителя и го покани да седне. Мъжът беше около петдесетте, с рядка посивяла коса, небръснат. Представи се като Свен Тюрен.

— Искали сте да говорите с мен — започна Валандер.

— От туй, дето се говори, разбрах, че ви бива като полицай — каза Свен Тюрен. Сконското му наречие издаваше, че е от западната част на областта, тоест беше земляк на Валандер.

— Болшинството полицаи ги бива — отбеляза Валандер.

Отговорът на Свен Тюрен го изненада.

— Сам знаеш, че не е вярно — каза. — Навремето съм лежал в пандиза за едно друго. И съм срещал много полицаи дето, да си кажа правичката, и за чеп за зеле не става от тях.

Валандер се сепна от подбора му на думи. Предпочете да остави мнението му без коментар.

— Предполагам, че едва ли сте дошли, за да ми съобщите това — смени темата. — Става дума за изчезнал човек?

Свен Тюрен въртеше кепето на „О.К.“ между пръстите.

— Във всеки случай е странно — додаде той.

Валандер изрови бележник от едно чекмедже и го запрелиства, докато не стигна до празна страница.

— Да започнем от началото — предложи той. — Кое е лицето, което подозирате, че е изчезнало? И кое е толкова странно?

— Холгер Ериксон.

— Кой е той?

— Един клиент.

— Предполагам, че имате бензиностанция.

Свен Тюрен поклати отбранително глава.

— Доставям нафта за отопление — обясни той. — Държа района северно от Юстад. Холгер Ериксон живее между Хьогестад и Льодинге. Обади се в офиса и каза, че резервоарът му бил на привършване. Разбрахме се за доставка в четвъртък сутринта. Ала когато отидох на адреса, там нямаше никого.

Валандер си водеше бележки.

— Говорите за миналия четвъртък?

— За двайсет и втори.

— А той кога ви се обади?

— В понеделника.

Валандер се замисли.

— Възможно ли е да станало някакво недоразумение относно времето за доставката?

— Повече от десет години карам нафта на Холгер Ериксон. Никога досега не е имало недоразумения.

— Какво стана тогава? Когато открихте, че го няма в дома му?

— Капакът на резервоара му за нафта беше заключен, затуй си тръгнах. Оставих му бележка в пощенската кутия.

— Какво стана после?

— Нищо.

Валандер остави химикалката.

— Когато човек доставя нафта като мен, забелязва разни неща за привичките на хората — продължи Свен. — Това с Холгер Ериксон не ми излизаше от ума. Не се връзваше да е заминал. Та отидох дотам вчера следобед, като свърших работа. С моята си кола. Бележката си стоеше в пощенската кутия. Под всичката останала поща, дето се беше получила от миналия четвъртък. Влязох в имението и позвъних на вратата. Нямаше никой вкъщи. Колата си стоеше в гаража.

— Той сам ли живее?

— Ериксон не е женен. Забогатял е от търговия с коли. Освен това пише стихове. Веднъж ми подари своя книга.

Изведнъж Валандер се сети, че беше забелязал името на Холгер Ериксон на един рафт в книжарницата на Юстад, където стояха произведения на разни местни писатели. Тогава търсеше подходящ подарък за Сведберг по случай четирийсетата му годишнина.