Хенинг Манкел - Петата жена

Валандер се замисли.

— Нито едно-единствено цвете ли? — попита той.

— Така твърди продавачката.

— Може ли някой да помни колко точно цветя е имало във всяка ваза?

Подаде й обратно книжата, които му бе дала.

— Можем да я попитаме — рече Ан-Брит Хьоглунд. — Магазинът е отворен.

Щом Валандер отвори вратата, иззвъня старомодно звънче. Ароматите във вътрешността на магазина му напомниха за градините на Рим. Нямаше клиенти. От една вътрешна стая излезе жена около петдесетте. Кимна им, щом ги зърна.

— Доведох с мен един колега — каза Ан-Брит Хьоглунд.

Валандер поздрави и й се представи.

— Чела съм за вас във вестниците — каза жената.

— Надявам се, че не е било нещо лошо — подхвърли Валандер.

— О, не — възкликна жената. — Само хвалебствия.

В книжата, които Ан-Брит Хьоглунд му даде да чете в колата, пишеше, че жената, която работи в магазина, се казва Ваня Андершон и е на петдесет и три години.

Валандер бавно обходи магазина. Стар, дълбоко вкоренен навик го караше да внимава къде стъпва. Влажният цветен аромат продължаваше да го изпълва със спомени. Влезе зад щанда и спря пред задната врата, чиято горна половина се състоеше от остъклен прозорец. Маджунът беше пресен. От тук бе проникнал крадецът или крадците. Валандер огледа пода, който се състоеше от захванати една за друга пластмасови плоскости.

— Предполагам, че кръвта е била тук — рече той.

— Не — отвърна Ан-Брит Хьоглунд. — Петната от кръв бяха в склада отзад.

Валандер учудено смръщи чело. Последва я при цветята в склада. Ан-Брит Хьоглунд застана по средата на помещението.

— Тук — каза тя. — Точно тук.

— И при счупения прозорец нямаше нищо?

— Нищо. Сега разбираш ли защо цялата работа ми се струва странна? Защо има кръв тук? Но няма при прозореца? Ако допуснем, че онзи, който е счупил стъклото, се е порязал.

— А иначе кой друг би могъл да бъде? — попита Валандер.

— Точно това е. Няма кой друг да бъде.

Валандер обходи магазина още един път. Опита се да си представи какво се бе случило. Някой чупи стъклото и влиза вътре. На пода, в средата на складовото помещение, има кръв. Нищо не е откраднато.

Всяко престъпление следва някакъв план или логика. С изключение на безумията, извършени в пристъп на умопомрачение. На това го бе научил многогодишният опит. Но кой ще е толкова луд да проникне с взлом в цветарница, без да открадне нищо , размишляваше Валандер.

Нещата чисто и просто не се връзваха.

— Предполагам, че кръвта е покапала — предположи той.

За негова изненада Ан-Брит поклати глава.

— Беше малка локвичка — опроверга го. — Никакви капки.

Валандер не каза нищо. Нямаше какво да каже. Обърна се към продавачката, която стоеше отстрани и чакаше.

— Та, казвате, че нищо не е било откраднато?

— Нищичко.

— Даже няколко стръка цветя?

— Не и доколкото аз можах да видя.

— Знаете ли наистина колко точно цветя имате в магазина във всеки един момент?

— Да.

Отговорът прозвуча бързо и категорично. Валандер кимна.

— Имате ли някакво обяснение за този взлом?

— Не.

— Магазинът не е ваш?

— Собственикът се казва Йоста Рюнфелд. Работя за него.

— Ако правилно съм разбрал, той е заминал. Установихте ли връзка с него?

— Това не е възможно.

Валандер внимателно я изгледа.

— Защо да е невъзможно?

— Той е на сафари за орхидеи в Африка.

Валандер бързо премисли чутото.

— Можете ли да ни кажете нещо повече? Сафари за орхидеи?

— Йоста е страстен любител на орхидеите — каза Ваня Андершон. — Знае всичко за тях. Обикаля по целия свят, за да разглежда всички съществуващи видове. Пише книга за историята на орхидеите. Тъкмо сега е в Африка Не знам къде. Знам само, че се връща следващата седмица, в сряда.

Валандер кимна.

— В такъв случай ще поговорим с него, когато се върне — поясни той. — Дали бихте могли да му предадете да се свърже с нас в полицията?

Ваня Андершон обеща да предаде молбата. В магазина влезе клиент. Ан-Брит Хьоглунд и Валандер излязоха отвън на дъжда. Седнаха в колата. Валандер изчака, преди да запали двигателя.

— Разбира се, възможно е крадецът да се е объркал. Може да е счупил погрешен прозорец. В съседство има магазин за компютри.

— Ами локвичката кръв?

Валандер сви рамене.

— Крадецът може би не е забелязал, че се е порязал. Стоял е с отпусната ръка и се е оглеждал. Кръвта е капела. А кръв, която капе на едно и също място, рано или късно образува локвичка.