Хенинг Манкел - Петата жена

Тя кимна. Валандер запали двигателя.

— Случаят ще се окаже работа за застрахователите — заключи Валандер. — Нищо друго.

Върнаха се обратно в участъка, докато дъждът продължаваше да се излива.

Часът беше единайсет.

Понеделник, двайсет и шести септември 1994-та.

В съзнанието на Валандер пътуването до Рим започна да се изплъзва подобно на бавно топящ се мираж.

Във вторник, на двайсет и седми септември, дъждът продължаваше да се сипе над Сконе. Метеоролозите бяха предсказали, че топлото лято ще бъде последвано от дъждовна есен. Засега нищо не опровергаваше прогнозите им.

Предната вечер, когато се прибра вкъщи от първия си работен ден след екскурзията до Италия, Валандер си стъкми на две на три вечеря, която изяде насила. Няколко пъти опита да се свърже с дъщеря си Линда, която живееше в Стокхолм. Упоритият дъжд спря да се лее за кратко и той разтвори балконската врата. Дразнеше се, дето самата Линда не се бе обадила да го попита как е минало пътуването. Опита се да се самозалъже, без особен успех, като си каза, че навярно е много натоварена. Тази есен съчетаваше едновременно следването в частна театрална академия и работата на сервитьорка в ресторант на Кунгсхолмен.

Към единайсет позвъни и на Байба в Рига. Отново заваля и задуха вятър. Вече все по-трудно си припомняше топлите дни, прекарани в Рим. И ако в Рим беше правил нещо друго, освен да се наслаждава на топлината и да придружава баща си, то бе да мисли за Байба. През лятото, само няколко месеца по-рано, докато Валандер все още бе изтощен и потиснат след мъчителното издирване на четиринайсетгодишния убиец, двамата отидоха в Дания. През един от последните им дни там той й предложи да се омъжи за него. Тя отговори уклончиво, оставяйки си вратичка за бягство. Не се опита да прикрие причините за колебанието си. Разхождаха се по безкрайния бряг при Скаген, където се срещат двете морета и където преди много години Валандер се бе разхождал и с бившата си жена, Мона, както и друг път години по-късно, когато, изпаднал в депресия, сериозно обмисляше да напусне полицията. Вечерите в Дания бяха топли, почти като в тропиците. Световното първенство по футбол бе приковало хората към телевизионните приемници и морските брегове бяха опустели. Бродеха наоколо, събираха камъчета и раковини и Байба сподели, че се колебае дали ще има сили отново да се обвърже с полицай. Предишният й съпруг, майорът от латвийската полиция, Карлис, беше убит през 1992-ра. Валандер я срещна именно тогава, през едно объркано, нереално време в Рига. В Рим Валандер се питаше дали самият той наистина, дълбоко в душата си, иска да се ожени отново. Трябваше ли изобщо да се женят? Да се обвържат със сложни, формални връзки, които в днешно време едва ли имаха някакво значение? Дълго време беше женен за майката на Линда. Докато един ден, преди пет години, тя внезапно заяви, че иска развод, и той се оказа в небрано лозе. Едва сега можеше ако не изцяло, то поне отчасти да разбере какво я е подтикнало да започне живота си наново, без него. Осъзна, че нещата са се случили така, както е трябвало да се случат. Вече от дистанция можеше да види и да признае, че с постоянните си отсъствия и нарастващата незаинтересованост към нещата, които бяха важни за нея, всъщност носеше най-голямата част от вината, ако изобщо можеше да става дума за вина. Част от пътя хората изминават рамо до рамо, после пътищата им могат да се разделят тъй бавно и незабележимо, че когато вече е станало твърде късно, разбират какво се е случило. Ала тогава вече са се отчуждили прекалено много.

Дълго мисли над това през дните, прекарани в Рим. И най-накрая стигна до извода, че иска да се ожени за Байба и тя да се премести в Юстад. След това реши, че е крайно време да си вдигне чукалата и да замени апартамента си на „Мариягатан“ за самостоятелна къща. Някъде в околностите на града. С цъфнала овощна градина. Евтина къща, но в достатъчно добро състояние, че да може да си я стегне. Мислил бе и дали да си вземе куче — нещо, за което си мечтаеше толкова отдавна.

Обсъди го с Байба през онзи понеделник вечер, когато дъждът отново започна да се излива над Юстад. Беше като продължение на диалозите, които бе водил в главата си, докато крачеше из Рим. Дори тогава й говореше, макар нея да я нямаше там. На няколко пъти започваше сам да си говори на глас. То се знае, това не убягна на баща му, който креташе редом в жегата. Язвително, но без да е груб, попита кой от двама им всъщност започва да остарява и му хлопа дъската.