Хенинг Манкел - Петата жена

— Въпреки това е важно да се свърши работата докрай — каза Валандер. — Все някъде разследванията имат допирна точка. Убеден съм в това.

— А Блумберг?

— Той също си има своето място в модела. Друг вариант е немислим.

— Откога полицейската работа стана въпрос на вероятности? — учуди се Хамрен и се усмихна.

— Прав си, разбира се — каза Валандер. — Но човек все пак се надява.

Хамрен стоеше с лулата си в ръка.

— Ще изляза да попуша — рече той. — Прочиства мозъка.

Изчезна. Часът минаваше осем. Валандер чакаше Сведберг да се обади. Взе си чаша кафе и няколко бисквити. Телефонът иззвъня. От централата бяха прехвърлили по погрешка обаждане до дежурния. Когато часът стана осем и половина, той застана на вратата на лавката и известно време вяло позяпа телевизора. Красиви кадри от Коморските острови. Запита се къде ли се намират. В девет без петнайсет отново седеше на стола си. Тогава се обади Бирш. Каза му, че са започнали да проверяват всички жени, които са родили през последните месеци или им предстои да родят през близките два месеца. Досега не бяха намерили никоя с инициалите КА. Щом разговорът приключи, Валандер реши, че може да се прибере вкъщи. Можеха да го намерят на мобилния му телефон. Опита да се свърже с Мартинсон, но удари на камък. После се обади Сведберг. Часът беше девет и десет минути.

— Няма лице с инициалите КА — заяви. — Във всеки случай не и такова, познато на човека, сочен за най-добър приятел на Йожен Блумберг.

— Е, поне вече го знаем — каза Валандер, без да крие разочарованието си.

— Сега се прибирам вкъщи — поясни Сведберг.

Валандер едва остави слушалката, когато телефонът отново иззвъня. Беше Бирш.

— Уви — каза той. — Няма никой с инициали КА. Информацията е достоверна.

— По дяволите! — изруга Валандер.

Бирш размишлява за миг.

— Но тя може да е родила някъде другаде — каза Бирш. — Не е задължително да е в Лунд.

— Имаш право — съгласи се Валандер. — Ще трябва да продължим с това утре.

Остави слушалката.

Сега знаеше какво беше онова нещо, свързано със Сведберг, което го притесняваше. Листът хартия, който по погрешка се бе озовал на неговото бюро. Нещо, станало през една нощ в Родилното отделение на Юстад. Дали не беше нападение? Нещо свързано с мнима медицинска сестра?

Обади се на Сведберг, който отговори от колата си.

— Къде си? — попита Валандер.

— Още не съм стигнал до Стафансторп.

— Ела тук — нареди Валандер. — Има нещо, което трябва да проучим.

— Добре — съгласи се Сведберг. — Идвам.

Дойде след точно четиридесет и пет минути.

В десет без пет Сведберг се появи пред прага на кабинета на Валандер. По това време вече бе започнал да се съмнява в идеята си. Твърде вероятно бе всичко да е плод на въображението му.

Едва когато вратата се затръшна зад него, той осъзна какво се беше случило. Измина няколкото крачки до колата си и седна зад волана. След това изрече високо на глас името си: Оке Давидсон.

Отсега нататък Оке Давидсон щеше да е един много самотен мъж. Не бе очаквал, че точно на него ще му се случи такова нещо. Че жената, с която имаше връзка от толкова много години, макар и да не живееха под един покрив, ще му каже, че й е дошло до гуша. И ще го изхвърли.

Разплака се. Болеше. Не можеше да го проумее. Ала тя беше категорична. Каза му да се маха и повече да не се връща. Била срещнала друг мъж, който искал да живее заедно с нея.

Беше почти полунощ. Понеделник, седемнайсети октомври. Взря се в мрака. Знаеше, че не бива да шофира, когато е тъмно. Зрението му бе твърде лошо. Можеше да управлява автомобил само на дневна светлина, и то със специални очила. Присви очи към стъклото. С трудност различаваше очертанията на пътя. Ала не можеше да стои тук цяла нощ. Трябваше да се върне в Малмьо.

Запали колата. Беше покрусен и още не проумяваше какво се бе случило.

Направи завой и излезе на пътя. Беше му много трудно да вижда. Може би ще стане по-лесно, когато излезете на главния път. Но първо трябваше да намери пътя, който да го изведе от Льодинге.

Обърка се. Отбивките бяха прекалено много и всички изглеждаха еднакви в мрака. След половин час разбра, че се е изгубил. В този момент се озова в някакъв двор, където пътят сякаш свършваше. Започна да обръща. Изведнъж в светлината на фаровете се мярна сянка. Някой вървеше към колата. Веднага изпита облекчение. Там отвън имаше някой, който ще му обясни как да намери пътя.

Отвори вратата на колата и излезе навън.