Хенинг Манкел - Петата жена

— Не мога да отговоря — отказа тя. — Чисто и просто това е поверителна информация. Освен ако родилката писмено не е декларирала, че данните за пребиваването й тук могат да бъдат предоставяни на други хора. По мое мнение това се отнася и за инициали.

— Рано или късно ще получа отговори на въпроса ми — настоя Валандер. — Проблемът е, че трябва да го науча сега.

— Въпреки това не мога да ви помогна.

Сведберг стоеше, без да се обажда. Валандер забеляза, че на челото му се е образувала бръчка.

— Има ли тоалетна? — попита той.

— Зад ъгъла.

Сведберг кимна към Валандер.

— Нали спомена, че ти се ходи до тоалетната. Най-добре се възползвай от случая.

Валандер разбра. Изправи се и излезе от стаята.

Изчака пет минути в тоалетната, преди да се върне. Юлва Бринк я нямаше. Сведберг стоеше надвесен над някакви документи на бюрото.

— Какво й каза? — полюбопитства Валандер.

— Да не излага родата — отвърна Сведберг. — Освен това й обясних, че би могла да получи една година затвор.

— Че за какво? — изненада се Валандер.

— Възпрепятстване изпълнението на служебните ни задължения.

— Такова престъпление не съществува!

— Тя откъде да знае? Ето ти тук всички имена. Мисля, че най-добре е да четем бързо.

Прегледаха списъка. Нито една от жените нямаше инициалите КА. Валандер осъзна, че опасенията му се бяха потвърдили. Изстрелът беше нахалост.

— Може би не са били инициали — вметна Сведберг замислено. — КА може би означава нещо друго?

— Какво би могло да бъде?

— Ето тук има една Катарина Таксел — каза Сведберг, като посочи. — Буквите КА може би просто са съкращение от Катарина.

Валандер погледна името. Отново прегледа списъка. Нямаше никое друго име с комбинацията КА. Никаква Карин, никаква Каролина.

— Може и да си прав — отвърна колебливо. — Запиши адреса.

— Не е посочен тук — обясни той. — Само името. Може би е най-добре да почакаш долу. Докато аз си поговоря още веднъж с Юлва.

— Ограничи се до това, че не бива да излага родата — посъветва го Валандер. — Не споменавай нищо за повдигане на обвинения. После може да си имаме неприятности. Искам да знам дали Катарина Таксел все още е в отделението, дали е имала посещения. Искам да знам дали има нещо специално около нея. Семейното й положение. Но най-вече къде живее.

— Това ще отнеме малко време — обясни Сведберг. — Юлва е заета с едно раждане.

— Ще чакам — отговори Валандер. — И цялата нощ, ако трябва.

Взе си бисквита от един поднос и напусна отделението. Когато слезе долу в приемната на Спешното, тъкмо бе пристигнала линейка с пиян, окървавен мъж. Валандер го позна. Казваше се Никласон и държеше гробище за стари коли в покрайнините на Юстад. Обикновено беше трезвен. Но се случваше да се запие и тогава често се замесваше в побоища.

Валандер кимна на парамедиците, които познаваше.

— Зле ли е? — попита Валандер.

— Никласон е държелив — отвърна по-възрастният от мъжете. — Ще се справи и с това. Сбил се в една вила в боровата гора.

Валандер излезе отвън на паркинга. Беше мразовито. Трябва да проверят дали няма някоя Карин или Катарина и в Лунд. Бирш щеше да се заеме с това. Часът бе единайсет и половина. Провери вратите на колата на Сведберг. Бяха заключени. Замисли се дали да не се върне и да помоли за ключовете. Чакането можеше да се проточи дълго. Не го направи.

Вместо това започна да снове напред-назад из паркинга.

Изведнъж отново беше в Рим. Баща му крачеше на известно разстояние пред него. Беше на тайното си нощно странстване, устремен към неизвестна цел. И синът, който следи и охранява баща си. Испанското стълбище, после фонтанът. Мокрият блясък в очите му. Самичък старец насред Рим. Дали е знаел, че скоро ще умре? Че пътуването до Италия е трябвало да се осъществи точно в онзи момент или иначе никога е нямало да се случи?

Валандер спря. В гърлото му се беше събрала буца. Кога изобщо ще може да преодолее скръбта от загубата? Животът го подхвърляше напред-назад. Скоро ще стане на петдесет. Сега беше есен. Нощ. А той обикаля, зъзнейки зад някаква болница. Това, от което най-много се страхуваше, бе, че светът ще стане толкова чужд и враждебен, че вече няма да може да се справя с него. Какво му остава при това положение? Предсрочно пенсиониране? Молба за по-лека работа? Нима ще свърши, като посвети следващите петнайсет години на обиколки из училищата, където ще говори за наркотици и опасността по пътищата?

Къщата , помисли си. И едно куче. А може би и Байба. Външната промяна е наложителна. Ще започна с нея. После ще видим какво ще се случи с мен. Натоварването в службата е винаги голямо. Няма да се справя с работата, ако в същото време трябва да се справям и със себе си.