Хенинг Манкел - Петата жена

Полунощ отмина. Той обхождаше паркинга. Линейката си беше заминала. Всичко бе замряло. Знаеше, че има да обмисля много неща. Ала беше твърде уморен. Единственото, за което имаше сили, бе да чака. И да се движи, за да не измръзне.

В дванайсет и половина дойде Сведберг. Крачеше бързо. Валандер разбра, че носи новини.

— Катарина Таксел е от Лунд — съобщи той.

Валандер усети как напрежението нараства.

— Още ли е тук?

— Родила е на петнайсети октомври. Вече е изписана.

— Имаш ли адреса?

— Имам повече от това. Тя е самотна майка. В документите не е посочен бащата. Освен това никой не е идвал на свиждане по време на престоя й тук.

Валандер затаи дъх.

— Тогава може да е тя — каза. — Трябва да е тя. Жената, която Йожен Блумберг е наричал КА.

Потеглиха обратно към участъка. Точно на входа Сведберг рязко закова спирачките, за да не прегази един заек, който се бе залутал из града.

Седнаха в лавката, която в момента бе пуста. Някъде слабо жужеше радио. Телефонът при дежурните полицаи звънна. Валандер си бе налял чаша горчиво кафе.

— Едва ли точно тя е натикала Блумберг в чувала — отбеляза Сведберг, като се почесваше с лъжичката за кафе по плешивото теме. — Трудно ми е да повярвам, че жена, която току-що е станала майка, ще тръгне да убива хора.

— Тя е връзката — рече Валандер. — Ако онова, което си мисля, е истина. Тя е звеното между Блумберг и човека, който точно в този момент е най-важен.

— Медицинската сестра, която е ударила Юлва?

— Тя и никой друг.

Сведберг се напрегна, за да следва мисълта на Валандер.

— Тоест искаш да кажеш, че онази сестра се появява в Родилното на Юстад, за да се срещне с нея?

— Да.

— Но защо е дошла през нощта? Защо не я е посетила в редовните часове за свиждане? Нали си има такива часове? И никой не записва нито имената на посетителите, нито при кого отиват?

Валандер осъзна, че Сведберг повдига важни въпроси. Трябваше да им отговори, преди да продължат нататък.

— Не е искала да я видят — установи той. — Това е единственото възможно обяснение.

Сведберг беше упорит.

— Кой да я види? Дали не се е страхувала, че някой ще я разпознае? Сигурно дори не е искала Катарина Таксел да я види? Посещавала е болницата нощем, за да се любува на една спяща жена, така ли?

— Не знам — каза Валандер. — Съгласен съм, че е странно.

— Има само едно приемливо обяснение — продължи Сведберг. — Идвала е нощем, защото денем е можело да я разпознаят.

Валандер обмисли думите му.

— Това може да означава, че е идвала нощем, защото някой, който работи там през деня е щял да я познае?

— Не можем да приемем, че е ходела нощем в Родилното без конкретна причина. Освен това се забърква в ситуация, при която й се налага да удари братовчедка ми, дето не е сторила никакво зло.

— Съществува още едно обяснение — поясни Валандер.

— Какво?

— Че има възможност да посещава Родилното само нощем.

Сведберг замислено кимна.

— Разбира се, може и така да е. Но защо?

— За това може да има куп обяснения. Къде живее. Работата й. Може да е искала да запази посещенията си в тайна.

Сведберг бутна настрана чашата си с кафе.

— Посещенията й трябва да са били важни — отбеляза той. — Ходила е два пъти.

— Можем да съставим разписание — каза Валандер. — За пръв път идва в нощта срещу първи октомври. В онези часове на нощта, когато всички, дето са на смяна, са най-уморени и с най-притъпено внимание. Остава само няколко минутки, после изчезва. Две седмици по-късно цялата история се повтаря. По същото време. Този път Юлва Бринк я спира и бива повалена на пода. Жената изчезва безследно.

— Детето на Катарина Таксел се ражда няколко дни по-късно.

— Жената не се връща повече. Затова пък Йожен Блумберг е убит.

— Да не би зад всичко това да стои медицинска сестра?

Спогледаха се, без да кажат нищо.

Валандер изведнъж се сети, че е забравил да помоли Сведберг да попита Юлва Бринк за една важна подробност.

— Спомняш ли си пластмасовата щипка, която открихме в куфара на Йоста Рюнфелд? — попита той. — От тези, дето се използват от болничния персонал?

Сведберг кимна. Спомняше си.

— Обади се в Родилното — нареди Валандер. — Питай Юлва дали може да си спомни дали жената, която я е ударила, е носела табелка с име.

Сведберг стана и използва един телефон, монтиран на стената. Отговори една от колежките на Юлва. Сведберг зачака. Валандер изпи чаша вода. После Сведберг заговори. Разговорът бе кратък.