Хенинг Манкел - Петата жена

И двамата усетиха, че са напипали нещо. Валандер отново се върна назад в разследването.

— Ямата с колове — добави той. — Какво представлява тя?

— Подготвена, добре планирана. Смъртоносен капан.

— Нещо повече от това. Тя е начин бавно да отнемеш човешки живот.

Валандер изрови един документ от бюрото си.

— Според съдебния лекар в Лунд е възможно Холгер Ериксон да е висял набучен на бамбуковите пръти няколко часа преди да умре.

Остави настрана документа с погнуса.

— Йоста Рюнфелд — додаде после. — Измършавял, удушен, увиснал за едно дърво. Какво подсказва това?

— Че е бил държан в плен. Той не е висял в яма с колове.

Валандер вдигна ръката си. Тя замълча. Той мислеше. Спомни си посещението при Стонгшьон. Открили са я под леда.

— Да се удавиш, когато има лед — продума. — Винаги съм си го представял като едно от най-ужасяващите неща, които могат да сполетят човек. Да пропаднеш под леда. Да не можеш да го пробиеш. Може би дори виждаш светлината, която прозира през леда.

— Пленник под леда — рече тя.

— Точно така. И аз си мисля същото.

— Имаш предвид, че извършителят е отмъстил по начин, който напомня за сполетялото човека, за когото мъсти?

— Нещо такова. Във всеки случай е напълно възможно.

— Но тогава случилото се на Йожен Блумберг повече напомня за съпругата на Рюнфелд.

— Знам — каза Валандер. — Може би ще успеем да разберем и това, ако помислим още малко.

Преминаха нататък. Говориха за куфара. Той отново обърна внимание на изкуствения нокът, който Нюберг намери в гората при „Маршвинсхолм“.

После се захванаха със случая на Блумберг. Моделът се повтаряше.

— Трябвало е да се удави. Но не прекадено бързо. Трябвало е да съзнава какво му се случва.

Валандер се облегна назад в стола и се загледа в нея от отсрещната страна на бюрото.

— Кажи ми какво виждаш.

— Оформя се мотив за отмъщение. Повтаря се във всеки един от случаите като свързващо звено. Мъже, които извършват насилие над жени, на свой ред стават жертва на рафинирана мъжка жестокост. Сякаш за да бъдат принудени да усетят собствените си ръце върху телата си.

— Сполучлива формулировка — вметна Валандер. — Продължавай.

— Също така може да е начин да се скрие, че една жена е извършила всичко. Трябваше ни много време, докато изобщо ни хрумне, че може да е замесена жена. И когато ни хрумна тази мисъл, веднага я отхвърлихме.

— Кое точно противоречи на идеята, че убиецът е жена?

— Все още знаем твърде малко. Освен това жените не прибягват до насилие, освен ако не трябва да защитят себе си или децата си. Това не е планирано насилие. Само инстинктивни защитни рефлекси. При нормални обстоятелства никоя жена няма да тръгне да копае капан. Няма да държи човек в плен. Или пък да захвърли в езерото мъж, завързан в чувал.

Валандер я изгледа изпитателно.

— При нормални обстоятелства — натърти. — Ти го каза.

— Ако е замесена жена, то тя трябва да не е с всичкия си.

Валандер се изправи и отиде до прозореца.

— Има още нещо — каза той. — И то може да събори въздушната кула, която се опитваме да изградим. Тя не отмъщава за себе си. Отмъщава за други. Жената на Йоста Рюнфелд е мъртва. Съпругата на Йожен Блумберг не го е извършила, сигурен съм. Холгер Ериксон няма жена. Ако това е отмъщение и ако е жена, то тя отмъщава за други. А това не звучи логично. Ако се окаже вярно, то аз никога не съм имал досег с подобно нещо.

— Може да е повече от една — колебливо рече Ан-Брит Хьоглунд.

— Няколко ангели на смъртта? Група жени? Секта?

— Не звучи правдоподобно.

— Не — съгласи се Валандер, — не звучи.

Той отново седна на стола.

— Искам сега да направиш обратното — предложи. — Да прегледаш отново целия материал. И после да ми посочиш всички основателни доводи, че престъпленията не са извършени от жена.

— Няма ли да е по-добре да изчакаме, докато узнаем повече за случая с Блумберг?

— Може би — отвърна Валандер. — Но не мисля, че ще имаме време.

— Смяташ, че може да се повтори?

На Валандер му се искаше да й даде отговора искрено. Известно време седя мълчаливо, преди да заговори.

— Няма начало — продължи той. — Не и такова, което можем да видим. Затова ми се струва малко вероятно да има и край. Може да се случи отново. И изобщо не знаем накъде да гледаме.

Не продължиха нататък. Валандер се безпокоеше, че Мартинсон и Сведберг не се обаждаха. После се сети, че телефонът е блокиран. Обади се в дежурната стая. Нито Мартинсон, нито Сведберг се бяха обаждали. Поръча да го свържат, ако някой от двамата се обади.