Хенинг Манкел - Петата жена

— Влизанията с взлом — каза тя внезапно. — В цветарницата и в дома на Холгер Ериксон. Как се вписват те в картината?

— Не знам — отговори той. — Нито пък петната кръв по пода. Мислех си, че имам обяснение. Сега вече не знам.

— Мислех си… — започна тя.

Валандер забеляза, че е нетърпелива. Кимна й да продължи.

— Говорим си как трябва да правим разлика между това, което действително виждаме, и това, което се случва — поде тя. — Холгер Ериксон е подал сигнал за взлом, при който нищо не е било откраднато. Защо тогава е подал сигнала?

— Аз също мислих над това — отвърна Валандер. — Може да е бил потресен, че някой е проникнал в дома му с взлом.

— В такъв случай това съответства на модела.

Валандер не разбра веднага какво има предвид тя.

— Възможно е някой да е извършил взлома, за да го накара да се разтревожи. Не за да открадне нещо.

— Първо предупреждение? — подхвърли той. — Това ли имаш предвид?

— Да.

— А цветарницата?

— Йоста Рюнфелд напуска апартамента си. Или е бил подмамен да излезе. Или е било рано сутринта. Слиза на улицата, за да си чака таксито. Оттам изчезва безследно. Може би е отишъл до магазина? Само на няколко минути път е. Куфарът може да е оставил във входа. Или да го е носил със себе си. Не беше тежък.

— Защо му е било да ходи до цветарницата?

— Не знам. Може да си е забравил нещо.

— Искаш да кажеш, че е бил нападнат в магазина?

— Знам, че идеята не е добра. Ала въпреки това ми хрумна.

— Не е по-лоша от останалите — отвърна Валандер.

Погледна я.

— Изобщо направиха ли проверка дали кръвта по пода е от Рюнфелд?

— Струва ми се, че не. В такъв случай вината е моя.

— Ако трябва да търсим чия е отговорността за всички грешки, които се правят по време на разследването на престъпления, нямаше да ни остане време за друго — рече Валандер. — Предполагам, че не са останали никакви следи?

— Мога да говоря с Ваня Андершон.

— Направи го. Можем да го проверим. Просто за да сме сигурни.

Тя се изправи и излезе от стаята. Валандер беше уморен. Бяха провели плодотворен разговор. Но безпокойството му продължаваше да нараства. Намираха се толкова далече от същината на нещата, колкото бе възможно. На разследването все още му липсваше гравитационна сила, която да ги притегли в определена посока.

Някой раздразнено повиши глас в коридора. Замисли се за Байба. В съзнанието му изникна образът на кучето, което искаше да си купи. Но бързо си наложи да се върне към разследването. Стана и отиде за кафе. Някой го попита дали е имал време да обмисли доколко е уместно дружеството за опазване на народните занаяти да се нарича „Приятелите на секирата“. Отговори, че не е мислил по въпроса. Върна се в кабинета си. Дъждът беше престанал. Облачното покривало бе надвиснало неподвижно над водната кула.

Телефонът иззвъня. Беше Мартинсон. Валандер се заслуша в гласа му за нотки, които да издават, че се е случило нещо важно. Но не долови нищо.

— Сведберг току-що се върна от университета. Йожен Блумберг, изглежда, е бил от типа хора, за които малко злонамерено казват, че се сливат с пейзажа. Може би не е бил и кой знае какъв учен в своята област. Бил е донякъде обвързан с детската клиника в Лунд, но считат, че работата му е била на доста елементарно ниво. Поне така твърди Сведберг. От друга страна, какво ли знае той за млечните алергии?

— Продължавай — подкани го Валандер, без да прикрива нетърпението си.

— Трудно ми е да разбера как един човек може да бъда така съвършено необременен от интереси — каза Мартинсон. — Изглежда, се е занимавал единствено с проклетото мляко. И с нищо друго. С едно-единствено изключение.

Валандер чакаше.

— Имал извънбрачна връзка — каза Мартинсон. — Намерих няколко писма. Появяват се инициалите КА. Това, което е интересното в случая, е, че, изглежда, жената е очаквала дете.

— Откъде разбра това?

— От писмата. От най-скорошното писмо се подразбира, че тя е в края на бременността си.

— От кога е писмото?

— Няма дата. Но споменава, че гледала филм по телевизията, който й харесал. Ако не греша, даваха го само преди месец. Естествено, ще установим това с по-голяма точност.

— Тя има ли някакъв адрес?

— Не става ясно.

— Дори това дали е в Лунд?

— Не. Със сигурност обаче е местна, от Сконе. Някои от изразите, които използва, го издават.

— Пита ли вече вдовицата?

— Именно за това исках да говоря с теб. Дали е удобно. Или е редно да изчакам.

— Питай — нареди Валандер. — Не можем да чакаме. Освен това имам чувството, че тя и без това знае. Необходими са ни името и адресът на тази жена. При това колкото се може по-бързо! Обади се веднага щом научиш нещо.