Хенинг Манкел - Петата жена

Валандер така и не разбра какво смяташе Бирш по въпроса. Телефонът иззвъня. Бирш изслуша, без да каже нищо.

— Идентифицирали са го — поясни, щом разговорът приключи. — Йожен Блумберг. Няма и грам съмнение по въпроса.

— Да влизаме тогава — предложи Валандер.

— Ако искаш, можеш да изчакаш, докато уведомим съпругата — каза Бирш. — Обикновено е доста мъчително.

— Ще дойда с теб — предложи Валандер. — По-добре това, отколкото да стоя тук и да бездействам. Пък и може да ми подскаже какви са били отношенията с мъжа й.

Жената, която ги посрещна, явно се владееше добре и сякаш тутакси разбра защо стоят на вратата. Валандер застана малко по-назад, докато Бирш съобщи смъртната вест. Тя приседна на крайчеца на един стол, сякаш само за да даде опора на краката си, и мълчаливо кимаше. Валандер предположи, че е на годините на мъжа си. Изглеждаше по-възрастна, сякаш се бе състарила преждевременно. Беше много слаба, кожата на скулите й бе силно изопната. Валандер крадешком я изучаваше с поглед. Не му се вярваше да се срине. Поне не и сега.

Бирш кимна към Валандер, който пристъпи напред. Бирш й бе разказал накратко, че са открили съпруга й мъртъв в Крагехолмсшьон. И нито дума за това какво се е случило. Това беше задача на Валандер.

— Крагехолмсшьон се намира под юрисдикцията на полицейски окръг Юстад — каза Бирш. — Затова е дошъл колега оттам. Казва се Курт Валандер.

Кристина Блумберг вдигна поглед. Напомняше му на някого. Но не можеше да се сети на кого.

— Лицето ви ми е познато — каза тя. — Сигурно съм ви виждала във вестниците.

— Възможно е — отвърна Валандер и седна на стола срещу нея. Междувременно Бирш бе останал на заден план, както Валандер преди малко.

Къщата беше много тиха. Обзаведена с вкус, обаче някак притихнала. Валандер се сети, че все още не знаеше дали семейството има деца.

Това бе и първият му въпрос.

— Не — отговори тя. — Нямахме деца.

— А от предишни бракове?

Валандер незабавно усети несигурността й. Тя се забави с отговора си за част от секундата, но на него не му убягна.

— Не — отвърна тя. — Не и доколкото ми е известно. Не и мои.

Валандер се спогледа с Бирш, който също бе доловил колебанието й, породено от въпрос, чийто отговор не би трябвало да я затрудни. Бавно продължи с въпросите.

— Кога за последен път видяхте съпруга си?

— Снощи излезе на разходка. Както обикновено.

— Знаете ли по кой път е вървял?

Тя поклати глава.

— Често го нямаше повече от час. Къде се е разхождал, не знам.

— Случи ли се нещо необичайно снощи?

— Не.

Валандер отново долови сянката на колебанието в отговора й. Внимателно продължи.

— И така, значи не се е върнал? Какво направихте тогава?

— Когато часът стана два през нощта, се обадих в полицията.

— Не предположихте ли, че може да отишъл на гости у някой приятел?

— Имаше много малко приятели. Обадих им се, преди да позвъня в полицията. Нямаше го там.

Тя го погледна. Все още овладяна. Валандер осъзна, че не може да чака повече.

— Съпругът ви е бил открит мъртъв в езерото. Установихме, че е бил убит. Много съжалявам за загубата ви, но трябва да ви разкажа цялата истина.

Валандер наблюдаваше лицето й. Не се изненада , помисли си той. Нито че е мъртъв, нито че е бил убит.

— Важно е да заловим човека или хората, които са го извършили. Имате ли някакво предположи ние кой може да го е сторил? Мъжът ви имаше ли врагове?

— Не знам — отговори тя. — Не познавах добре съпруга си.

Валандер помисли, преди да продължи. Отговорът й го беше обезпокоил.

— Не знам как да тълкувам отговора ви — отвърна той.

— Нима е толкова трудно? Не познавах съпруга си. Някога, много отдавна, смятах, че го познавам. Но това беше тогава.

— Какво се случи? Кое го промени?

Тя поклати глава. Валандер като че ли долови по израза на лицето й огорчението, което напира да излезе. Той чакаше.

— Нищо не се случи — отговори тя. — Отчуждихме се един от друг. Живеем под един покрив. Но имаме отделни стаи. Той живее свой живот. Аз живея моя.

После се поправи.

— Той живееше свой живот. Аз живея моя.

— Ако правилно съм разбрал, бил е научен работник в университета?

— Да.

— Алергии към млякото? Вярно ли е?

— Да.

— И вие ли работите там?

— Аз съм учителка.

Валандер кимна.

— Значи не знаете дали съпругът ви е имал врагове?

— Не.

— Но е имал малцина приятели?

— Да.

— Тоест не можете да си представите някой, който е искал да му отнеме живота? Или пък защо?