Хенинг Манкел - Петата жена

— Не познавам такава — рече Валандер, — но може би има.

Нюберг се върна към работата си. Валандер тъкмо щеше да слезе от кея, когато забеляза самотния лебед точно отстрани. Прииска му се да имаше залче хляб. Лебедът си чистеше перата близо до брега. Валандер се приближи с една крачка. Лебедът изсъска и се обърна към водата.

Отиде горе до една от полицейските коли и помоли да го закарат в Юстад.

По обратния път към града се опита да помисли. Това, от което най-много се бе опасявал, се случи. Убиецът не беше приключил. Не знаеха нищо за него. Дали се намира в началото или в края на това, което смята да извърши. Дори не знаеха дали действията му бяха премислени, или просто беше луд.

Трябва да е мъж , помисли си Валандер. Всичко друго противоречи на здравия разум. Жените убиват много рядко. А още по-рядко извършваха такива сложни убийства. Жестоки, рафинирани актове на насилие.

Трябва да е мъж, може би дори няколко. Никога няма да можем да разрешим случая, ако не открием връзката между жертвите. А те вече са три. Това би трябвало да увеличи шансовете ни. Но нищо не е сигурно. Нищо няма да се разкрие от само себе си.

Наклони бузата си към стъклото на колата. Пейзажът навън бе в кафяво, което преливаше към сиво. Тревата обаче все още бе зелена. На полето работеше самотен трактор.

Валандер пак се замисли за ямата с колове, където намериха Холгер Ериксон. За дървото, където Йоста Рюнфелд е стоял завързан и където е бил удушен. И сега един човек, напъхан жив в чувал, и после захвърлен в езерото, за да се удави.

Отмъщение вероятно е единственият възможен мотив. Ала това надхвърля разумните граници. За какво отмъщава убиецът? Каква може да е причината? Нещо толкова ужасяващо, че не му стига просто да убива, ами жертвите трябва да осъзнават и какво им се случва.

Тук няма нищо случайно , каза си Валандер. Всичко е внимателно подбрано и премислено.

Последната мисъл го накара да спре за момент.

Убиецът избира. Някой бива избран. Избран от каква група и защо?

Когато пристигна в участъка, беше умислен и изпита потребност да остане малко насаме, преди да седне с колегите си. Остави телефонната слушалка отворена, бутна настрана телефонните съобщения, които лежаха на бюрото му, и вдигна краката си върху купчина папки от Дирекцията на полицията.

Най-тревожна бе мисълта, че убиецът е жена. Как една жена би могла да има пръст в събитията? Опита да си спомни случаите, когато си бе имал работа с жени, извършили престъпления. Не се случваше често. Припомни си всички такива случаи, с които се бе сблъскал през кариерата си на полицай. Един-единствен път, преди петнайсет години, самият той бе заловил жена, извършила убийство. Впоследствие Районния съд определи деянието като непредумишлено убийство. Ставаше дума за жена на средна възраст, убила брат си, който я беше преследвал и смущавал още от детството. Най-накрая тя не издържала и го застреляла със собствената му ловджийска пушка. Всъщност не е имала намерение да го застреля. Искала само да го уплаши, но била лош стрелец. Уцелила го право в гърдите и той умрял на място. В останалите случаи, за които Валандер си спомняше, жените прибягваха до насилие заради някакъв импулс или при самозащита. Обикновено ставаше въпрос за собствените им мъже или мъже, с които са имали връзка. В много от случаите имаше намесен и алкохол.

При целия му професионален опит сега за първи път се сблъскваше с жена, способна да планира и извърши убийство. Поне не и такава, която се придържа към грижливо предначертан план.

Изправи се и отиде до прозореца.

Какво толкова му пречи да зареже хипотезата, че има замесена жена?

Не успя да си отговори. Не знаеше дори дали вярва, че е става дума за сама жена или за съучастница.

Нямаше нищо, което да говори в подкрепа на едното или на другото.

Мартинсон почука на вратата и се вмъкна вътре.

— Списъкът е почти готов — каза той.

Валандер не разбираше за какво му говори. Беше се вглъбил в собствените си мисли.

— Какъв списък?

— Списъкът на лицата, обявени за издирване — изненадано отвърна Мартинсон.

Валандер кимна.

— Тогава да се съберем — предложи той и подкани Мартинсон да отидат в заседателната зала.

Щом затвориха вратата на залата, усети, че предишното безсилие е изчезнало. Противно на навика си, остана да стои прав до масата. Обикновено винаги сядаше. А сега сякаш нямаше време дори и за това.

— С какво разполагаме? — попита той.