Хенинг Манкел - Петата жена

— В Юстад няма подадени сигнали за изчезнали лица през последните седмици — каза Сведберг. — Тези, които издирваме от дълго време, изобщо не съответстват на човека, когото намерихме в Крагехолмешьон. Имаме две подрастващи момичета и едно момче, избягало от бежански лагер. Вероятно е напуснало страната и е на път обратно към Судан.

Валандер се сети за Пер Окесон.

— Е, значи поне това ни е известно — допълни. — А другите окръзи?

— Проверяваме двама души в Малмьо — каза Ан-Брит Хьоглунд. — Но и те не съответстват. В единия от случаи възрастта може и да е точната. Но изчезналият е мъж от Южна Италия. Удавникът никак не приличаше на италианец.

Прегледаха сигналите, постъпили от окръзите, най-близки до Юстад. Валандер съзнаваше, че ако се наложи, ще трябва да покрият цялата страна и дори цяла Скандинавия. Можеха само да се надяват, че мъжът е живял близо до Юстад.

— В Лунд е постъпил сигнал късно снощи — съобщи Хансон. — Обадила се жена, която обяснила, че съпругът й не се е върнал от вечерната си разходка. Възрастта му съответства. Бил научен работник в университета.

Валандер колебливо поклати глава.

— Съмнявам се — каза. — Но, естествено, ще трябва да го проверим.

— Чакам да ми пратят снимка — продължи Хансон. — Ще ни я пуснат по факса веднага щом я получат.

Валандер бе останал прав през цялото време. Сега седна. В същия миг в стаята влезе Пер Окесон. На Валандер му се прииска да не беше се появявал. Не е никак лесно да докладваш, когато работата е в застой. Колелата на разследването бяха заседнали в дълбока кал. Не помръдваха ни напред, ни назад.

А ето че сега имаха нова жертва.

У Валандер се породи неприятно чувство. Сякаш той лично бе отговорен за това, че не разполагат със следа, по която да тръгнат. Въпреки това знаеше, че работеха толкова здраво и целенасочено, колкото им беше по силите. Полицаите, събрани в залата, бяха способни и всеотдайни.

Валандер потисна раздразнението си от присъствието на Пер Окесон.

— Идваш тъкмо навреме — каза вместо това. — Точно смятах да обобщя положението, до което е стигнало разследването.

— То стигнало ли е изобщо до някакво положение? — попита Окесон.

Валандер знаеше, че не е искал да прозвучи като злобен или критичен коментар. Онези, които не познаваха Пер Окесон, можеха да реагират на безцеремонния му маниер. Ала Валандер бе работил с него толкова много години и знаеше, че думите му са израз на тревога и желание да помогне с каквото може.

Хамрен изгледа Окесон с неодобрение. Как ли се изразяват прокурорите, с които си има работа в Стокхолм? , запита се Валандер.

— Разследването винаги е стигало до някакво положение — отвърна Валандер. — В настоящия случай също е така. Но е много неясно. Доста от следите, с които разполагахме, вече не са актуални. Смятам, че сме достигнали момента, в който трябва да се върнем по обратния път до изходната точка. Все още не можем да кажем какво е значението на новото убийство. Твърде рано е, разбира се.

— Същият извършител ли е? — попита Пер Окесон.

— Така смятам — отвърна Валандер.

— Защо?

— Заради подхода. Бруталността. Жестокостта. Чувал, разбира се, доста се различава от подострените бамбукови пръти, но би могло да се каже, че е вариация по темата.

— Какво стана с идеята, че в дъното на всичко това може да има замесен наемен войник?

— Открихме, че Харалд Бергрен е мъртъв от седем години.

Пер Окесон нямаше повече въпроси.

Вратата предпазливо се открехна. Една секретарка подаде снимка, получена по факса.

— От Лунд е — каза момичето и затвори вратата.

Всички станаха като по команда и се скупчиха около Мартинсон, който стоеше със снимката в ръка.

Валандер си пое дъх. Нямаше никакво съмнение. Това бе мъжът, когото откриха в езерото.

— Добре — глухо каза Валандер. — Току-що отнехме голяма част от преднината на убиеца.

Отново насядаха.

— Кой е той? — попита Валандер.

Хансон беше подготвил книжата си.

— Йожен Блумберг, петдесет и една годишен. Асистент-изследовател към университета в Лунд. Изглежда, се занимава с научна работа, свързана с млякото.

— С млякото ли? — учуди се Валандер.

— Така пише. „Влиянието на млечните алергии върху заболяванията на стомашно-чревния тракт“.

— Кой е подал сигнал за изчезването му?

— Съпругата му. Кристина Блумберг. Адресът й е „Сириусгатан“ в Лунд.

Валандер знаеше, че сега трябва да оползотворят времето си възможно най-добре. Искаше му се още повече да съкратят невидимата преднина на убиеца.