Хенинг Манкел - Петата жена

— Естествено, твърде рано е да правя каквито и да било категорични заключения — каза той. — Но можем да приемем, че се е удавил.

— Не се е удавил — възрази Валандер. — Бил е удавен.

— Полицията е тази, която определя дали е злополука или убийство — продължи лекарят. — Дали се е удавил, или е бил удавен. Аз мога да говоря само за това, което се е случило с тялото му.

— Никакви външни наранявания? Никакви удари? Или рани?

— Трябва да го съблечем, за да сме сигурни. Но по видимите части на тялото засега не открих нищо. Разбира се, при аутопсията могат да излязат други резултати.

Валандер кимна.

— Искам да бъда уведомен възможно най-бързо, ако откриете някакви следи от насилие.

Лекарят продължи работата си. Въпреки че го беше срещал неведнъж, Валандер не можа да си спомни как се казва.

Слезе от кея и събра колегите си на брега. Хансон тъкмо бе приключил разговора с мъжа, който беше намерил чувала във водата.

— Не откриваме никакви документи за самоличност — каза Валандер. — Не знаем кой е. Точно сега това е най-важното. Трябва да установим самоличността му. Преди това не можем да направим нищо. Ще трябва да прегледаме списъците с обявените за изчезнали.

— Има голяма вероятност още да не са го обявили за изчезвал — вметна Хансон. — Нилс Йорансон, мъжът, който го е намерил, твърди, че за последно е бил тук вчера следобед. Работи на смени в един цех в Сведала и обикновено идва тук, защото има проблеми със съня. Тъкмо е преминал към работа на смени. Та той е бил тук вчера. Винаги излиза на кея. И тогава не е имало никакъв чувал. Значи трябва да е бил изхвърлен във водата през нощта. Или вчера вечерта.

— Или днес рано сутринта — додаде Валандер. — Кога е дошъл тук?

Хансон потърси в записките си.

— В осем и четвърт. Смяната му е свършила в седем и тръгнал право насам. Спрял по пътя да закуси.

— Е, значи поне това ни е известно — отбеляза Валандер. — Не е изминало много време. Това може да ни даде предимство. И така, по-трудно ще ни е да установим самоличността му.

— Много е възможно чувалът да е хвърлен в езерото на друго място — каза Нюберг.

Валандер поклати глава.

— Не е стоял дълго във водата. А и тук няма почти никакви подводни течения.

Мартинсон неспокойно подритваше пясъка, сякаш му е студено.

— Трябва ли е наистина да е същият убиец? — попита той. — Смятам, че този случай е по-различен.

Валандер беше толкова убеден в правотата си, колкото бе възможно.

— Не. Същият извършител е. Най-мъдро ще е да приемем, че е така. И да хвърляме по един поглед през рамо, когато се налага.

Пусна ги да си вървят. Нямаше голяма полза от тях на брега на езерото.

Автомобилите потеглиха. Валандер погледна към водата. Лебедът беше изчезнал. Наблюдаваше хората, които работеха на кея. Линейката, полицейските коли, ограничителните ленти. Всичко това изведнъж му се стори толкова нереално. Общуваше с природата, като я обграждаше с найлонови ленти, опънати около някое местопрестъпление. Навсякъде, където отидеше, имаше мъртъвци. Ако иска, можеше да огледа езерото за лебеда. Но на преден план лежеше човек, когото току-що бяха извадили мъртъв от чувал.

Помисли си, че в същината си работата му не е нищо друго, освен зле платена непоносимост. Плащаше му се, за да я понася. През целия му житейски път найлоновите ленти се извиваха като змии.

Отиде при Нюберг, който разкърши гръб.

— Намерихме угарка от цигара — уточни той. — Това е всичко. Поне тук на кея. Но вече успяхме да направим повърхностен оглед на пясъка. За следи от влачене. Нямаше такива. Този, който е носил чувала, е бил силен. Освен ако е довел човека тук на кея и после го е напъхал в чувала.

Валандер поклати глава.

— Нека приемем, че чувалът е бил носен — каза той. — Заедно със съдържанието си.

— Как смяташ, има ли смисъл да претърсваме дъното?

Валандер се поколеба.

— Според мен не — отвърна. — Мъжът е бил в безсъзнание, когато е пристигнал тук. Трябва да е станало с кола. После чувалът е бил хвърлен във водата. Колата си е заминала.

— Тогава ще отложим претърсването — предложи Нюберг.

— Разкажи ми какво виждаш — каза Валандер.

Нюберг направи гримаса.

— Възможно е да е същият човек — каза после. — Насилието, жестокостта — приличат си. Макар че има разнообразни похвати.

— Може ли жена да го е извършила?

— Ще ти отговоря така, както и ти преди малко — отговори Нюберг. — Не ми се иска да го вярвам. Но мога да ти кажа, че ако е била жена, значи е в състояние да носи осемдесет килограма без проблем. Колко жени могат това?