Хенинг Манкел - Петата жена

Мъжът е бил още жив, когато са го напъхали в чувала и са го хвърлили в езерото.

Валандер тежко си пое дъх. Призля му и усети световъртеж.

Нюберг го изгледа въпросително. Но не каза нищо. Чакаше.

Валандер продължаваше да вдишва тежко, отново и отново. После каза на глас това, което знаеше, че е истината.

— Пробил е дупка в чувала с ритници. Значи е бил още жив, когато са го хвърлили в езерото.

— Екзекуция? — подхвърли Нюберг. — Разчистване на сметки между престъпни групировки?

— Можем само да се надяваме да е така — отвърна Валандер. — Но не ми се вярва.

— Същият убиец?

Валандер кимна.

— Така изглежда.

Валандер с усилие стана на крака. Коленете му се огънаха. Тръгна обратно към брега. Нюберг остана на кея. Криминалистите тъкмо бяха пристигнали с колата си. Валандер отиде горе при Ан-Брит Хьоглунд. Сега тя стоеше заедно с Лиса Холгершон. Другите го последваха. Накрая всички се събраха. Мъжът, намерил чувала, седеше на един камък, заровил лице в дланите си.

— Възможно е да е същият извършител — започна Валандер. — Ако е така, значи този път е удавил човек, напъхан в чувал.

Вълна от отвращение заля групата.

— Трябва да спрем този луд — каза Лиса Холгершон. — Какво изобщо става в тази държава?

— Яма със заострени колове — поясни Валандер. — Мъж, завързан за дърво, и удушен. А сега човек, завързан в чувал, и удавен.

— Все още ли вярваш, че жена е способна да извърши такова нещо? — попита Хансон. Тонът му бе отявлено агресивен.

Валандер сам си задаваше този въпрос. Какво мислеше наистина? За няколко секунди всички събития преминаха пред очите му като на филм.

— Не — отвърна после. — Не вярвам. Защото не искам да го вярвам. Но въпреки това може да го е извършила и жена. Или поне да е замесена.

Погледна Хансон.

— Не задаваш правилно въпроса — продължи той. — Не става дума за това в какво вярвам аз.

Валандер се върна долу, на брега на езерото. Един самотен лебед се носеше към кея. Плъзгаше се безшумно по тъмната повърхност на водата.

Валандер дълго го наблюдава.

После дръпна ципа на якето си и се върна на кея при Нюберг, който вече бе започнал работа.

Сконе

17 октомври — 3 ноември 1994 година

Нюберг внимателно сряза чувала. Заедно с един лекар, който тъкмо беше пристигнал, Валандер се качи на кея, за да огледа лицето на мъртвеца.

Не го познаваше. Никога преди не го беше виждал. Разбира се, не беше и очаквал друго.

Валандер прецени, че мъжът е между четирийсет и петдесет години.

Трупът беше изваден от чувала и той го наблюдава по-малко и от минута. Чисто и просто не издържа повече. През цялото време главата му се въртеше.

Нюберг претърси джобовете на мъртвеца.

— Носи скъп костюм — отбеляза Нюберг. — Обувките му също не са евтини.

Не намериха нищо в джобовете. Някой се беше постарал да затрудни идентифицирането му. И все пак убиецът трябва да е предположил, че трупа бързо ще бъде намерен в Крагехолмсшьон. Излиза, че намерението му не е било да го скрие.

Вече изваден от чувала, трупът лежеше върху найлоново платнище. Нюберг с жест повика Валандер, който стоеше отстрани.

— Всичко е много точно изчислено — каза той. — Човек ще реши, че убиецът е наясно с принципите за разпределението на натоварването и съпротивлението на водата.

— Какво искаш да кажеш? — попита Валандер.

Нюберг посочи няколко дебели канта, обточващи вътрешната страна на чувала.

— Всичко е внимателно подготвено. Чувалът има вшити тежести, които подсигуряват две неща. Благодарение на образувалата се тънка въздушна възглавница от едната страна на чувала, на повърхността се е подавала само част от него. Тежестите, пришити от другата страна, са били точно толкова, че чувалът с мъртвеца да не потъне на дъното. Всичко е много прецизно изчислено и ме навежда на мисълта, че онзи, който е подготвил чувала, трябва да е знаел колко тежи мъртвецът. Или поне приблизително. Може би с допустима разлика от четири-пет килограма.

Валандер се опитваше да разсъждава, макар че от всяка мисъл за начина, по който е бил убит мъжът, му се гадеше.

— Значи тънката въздушна възглавница е гарантирала, че мъжът действително се е удавил?

— Не съм лекар — каза Нюберг. — Но този мъж вероятно е бил още жив, когато са хвърлили чувала във водата. Това означава, че е бил убит.

Лекарят, който бе коленичил и оглеждаше трупа, дочу разговора им. Изправи се и отиде при тях. Кеят се люлееше под тежестта им.