Хенинг Манкел - Петата жена

Отидоха до храма и влязоха в църковната зала. Валандер забеляза, че портата не беше заключена. Светлината падаше на снопове през страничните прозорци.

— Красиво е — потвърди Валандер.

— Но ми се струва, че не сте особено религиозен — рече Меландер и се усмихна.

Валандер не отговори нищо. Седна на една от дървените пейки. Меландер остана прав на централната пътека. Валандер търсеше в съзнанието си път, по който да продължи. Отговор имаше, знаеше го. Холгер Ериксон не би направил дарение на църквата в Свенставик без причина. Основателна причина.

— Холгер Ериксон е съчинявал стихове — поясни Валандер. — Бил е това, което обикновено наричат местен поет.

— И ние си имаме такива — заяви Меландер. — Честно казано, писанията им невинаги са особено добри.

— Също така е обичал да наблюдава птиците — продължи Валандер. — Нощем стоял и търсел да зърне прелетни птици, отправили се на юг. Не е можел да ги види, но е знаел, че са там, над главата му. Навярно човек може да чуе плясъка на хиляди криле?

— Познавам неколцина, дето имат гълъбарници — допълни Меландер. — Орнитолог обаче сме имали един-единствен.

— Имали сте? — учуди се Валандер.

Меландер седна на пейката от другата страна на централната пътека.

— Беше странна история — каза. — История без край.

Засмя се.

— Почти като вашата. И вашата история си няма завършек.

— Е, ние ще намерим извършителя — категоричен бе Валандер. — Обикновено го правим. Що за история е това?

— Една полякиня пристигна тук някъде към средата на шейсетте — поде Меландер. — Никой не знаеше откъде е дошла. Работеше в пансиона. Взе си стая под наем. Странеше от хората. Макар че много бързо научи шведски, нямаше никакви приятели. После си купи къща. В посока към Свег. По онова време бях доста млад. Толкова млад, че често си мислех, че е красива. Нищо, че странеше от хората. И тя се интересуваше от птици. В пощата казаха, че получавала писма и картички от цяла Швеция. Пощенски картички с данни за бухали, на които са сложени халки и бог знае какво. Тя самата също пишеше купища картички и писма. Изпращаше най-много поща след общината. В магазина трябваше допълнително да поръчват картички заради нея. Не я беше грижа какво е изобразено на тях. Изкупуваше картички, залежали другаде.

— От къде знаете всичко това? — попита Валандер.

— В едно малко селце човек научава всичко независимо дали иска, или не — отвърна Меландер. — Какво да се прави?

— Какво се случи после?

— Тя изчезна.

— Изчезна ли?

— Как го казваха? Потъна вдън земя. Изпари се.

Валандер не беше сигурен дали е разбрал правилно.

— Замина ли си?

— Пътуваше доста, но винаги се връщаше. Когато изчезна, беше тук. Разходила се през селото в един октомврийски следобед. Тя често вървеше пеша. Разхождаше се. След този ден вече никой не я видя отново. Много се изписа навремето. Не си беше стягала багажа. Хората започнаха да се чудят защо не идва в пансиона. Отидоха в дома й. Нямаше я. Започнаха да я търсят, но от нея нямаше и следа. Има около двайсет и пет години, откакто се случи. Така и не откриха нищо. Тръгнаха какви ли не слухове. Че я били видели в Южна Америка или в Алингсос. Или че видели призракът й да броди из гората при село Ретансбюн.

— Как се казваше тя? — попита Валандер.

— Криста. Хаберман по фамилия.

Валандер осъзна, че помни случая. Какви ли не предположения се изказаха тогава. „Хубавата полякиня“, смътно си спомняше вестникарско заглавие.

Валандер се замисли.

— Та значи тя си е пишела с други любители на птиците — каза той. — И понякога ги е посещавала?

— Да.

— Запазена ли тази кореспонденция?

— Обявиха я официално за мъртва преди доста години. Някакъв роднина от Полша ненадейно изникна и всичките й вещи изчезнаха. А къщата после бе съборена, за да направят място за нови сгради.

Валандер кимна. Щеше да е цяло чудо, ако картичките и писмата са се запазили.

— Спомням си случая много смътно — обясни той. — Май хората подозираха какво ли не. Че се е самоубила или че е станала жертва на престъпление?

— Имаше много слухове, естествено. И мисля, че полицаите, които разследваха случая, си свършиха добре работата. Бяха тукашни хора, които можеха да различат празните приказки от смислените думи. Имаше слухове за мистериозни автомобили. Че била приемала тайни посетители нощем. Никой не знаеше с какво се е занимавала, когато е пътувала. Това така и не стана ясно. Тя изчезна. И така си остана. Ако е жива, значи е с двайсет и пет години по-стара. Всички остаряват. Дори и изчезналите.