Хенинг Манкел - Петата жена

Не успя да заспи отново. Освен това щеше да става рано.

Когато предишната вечер се върна в участъка след посещението при Мария Свенсон в Сьовестад, там го очакваше съобщение, че има запазено място за полета в седем часа от летище „Стуруп“. След прекачване на „Арланда“ щеше да пристигне в Йостерсунд в 9:50 часа. Прегледа плана на пътуването и осъзна, че може да избира между това да прекара съботната вечер в Йостерсунд или в Йевле. Осигурена му бе кола на летището на остров Фрьосьон. После сам можеше да реши къде да пренощува. Загледа се в картата на Швеция, която висеше на стената, редом до една по-голяма карта на Сконе. Това го наведе на една идея. Отиде в кабинета си и се обади на Линда. За пръв път насреща му се обади телефонен секретар. Записа съобщението си: ще може ли да вземе влака до Йевле, пътуване, което едва ли отнема повече от два часа и нещо, и после да прекара нощта там . Потърси Сведберг и накрая го откри във фитнес залата, долу в мазето. Той имаше обичай в петък вечер да ползва сауната сам-самичък. Помоли го за услуга — да резервира две стаи в хубав хотел в Йевле за събота вечер. На следващия ден щеше да му се обади на мобилния телефон.

След това се прибра у дома. И когато заспа, го споходи сънят за баща му и римската есен.

В шест часа поръчаното такси стоеше и го чакаше долу. На „Стуруп“ взе билетите. Понеже беше събота сутрин, самолетът до Стокхолм бе едва наполовина пълен. Малко по-късно самолетът до Йостерсунд излетя по разписание. Валандер никога не беше ходил там. Рядко ходеше по на север от Стокхолм. Бе очаквал с нетърпение пътуването. Най-малкото така увеличи дистанцията между себе си и кошмара от изминалата нощ.

Утрото в Йостерсунд бе мразовито. Пилотът съобщи, че температурата е един градус над нулата. Студът се усеща другояче , си каза той, докато вървеше към сградата на летището. Няма го уханието на глина. Докато шофираше по моста от Фрьосьон, си помисли, че гледката е красива. Градът се бе сгушил край бреговете на езерото Стуршьон. Пое в южна посока и усещането, че седи в чужда кола и кара през непознатия пейзаж, бе освобождаващо.

В единайсет и половина пристигна в Свенставик. Докато пътуваше, Сведберг му се обади, за да му каже името на човека, с когото трябва да се свърже — Роберт Меландер. Той бил представителят на църковното настоятелство, с когото контактувал адвокат Бюрман. Меландер живееше в червена къща, разположена до старото кметство в Свенставик. Валандер паркира колата пред супермаркета в центъра на градчето. Трябваше му известно време, докато осъзнае, че старото кметство се намира от другата страна на новопостроения бизнес център. Остави колата и се разходи дотам. Беше облачно, но не валеше. Влезе в двора на къщата на Меландер. Едно норвежко лосово куче стоеше вързано с верига до колибата си. Входната врата беше отворена. Валандер почука. Никой не отговори. Стори му се, че чу звуци от другата страна на къщата. Заобиколи зад ъгъла на добре поддържаната дървена къща. Парцелът беше голям. Имаше лехи с картофи и храсти френско грозде. Изненада се, че расте толкова далеч на север. От задната страна на къщата, мъж с ботуши окастряше с трион клоните на положено на земята дърво. Щом видя Валандер, веднага преустанови работата си и разкърши гръб. Мъжът бе на годините на Валандер. Усмихна се и остави триона.

— Подозирам, че сте вие — посрещна го, като протегна ръка. — Полицаят от Юстад.

Наречието му е много изразително , помисли си Валандер, когато поздрави.

— Кога тръгнахте? — попита Меландер. — Снощи ли?

— Самолетът излетя в седем часа — отвърна Валандер. — Тази сутрин.

— Само като си помислиш колко бързо стават нещата! — отбеляза Меландер. — Бях в Малмьо някъде през шейсетте години. Въобразявах се, че няма да е лошо, ако сменя въздуха. А имаше и работа в голямата корабостроителница.

— „Кокумс“ — уточни Валандер. — Тя вече не съществува.

— Вече нищо не е същото — философски обобщи Меландер. — Тогава пътуването дотам отнемаше четири дни с кола.

— Но не сте останали — каза Валандер.

— Не — отвърна Меландер весело. — Хубаво е там на юг, красиво. Ала не е за мен. Ако ще пътувам някъде, то ще бъде на север. Не на юг. Та вие дори и сняг си нямате там, така поне казват.

— Случва се от време на време — отговори Валандер. — Завали ли, няма спиране.

— Вътре ни чака нещо за хапване — продължи Меландер. — Жена ми работи в поликлиниката. Но ни е приготвила нещо.