Хенинг Манкел - Петата жена

— Може да се окаже важно — вметна Валандер. — На всяка цена ще се свържем с него. Сигурно ще можем да съчетаем пътуване до Свенставик и Йевле.

— Погледнах картата — продължи тя. — Човек може да отиде до Йостерсунд със самолет. После да вземе кола под наем. Или да получи помощ от колегите на север.

Валандер затвори тетрадката си.

— Погрижете се някой да организира пътуването — предложи. — Ако е възможно, искам да замина утре.

— В събота? — попита Мартинсон.

— Едва ли ще е от значение за хората, с които искам да се срещна — продължи Валандер. — Нямаме време за губене. Предлагам сега да прекъснем. Кой ще дойде с мен в Сьовестад?

Преди някой да има време да отговори, Лиса Холгершон почука с молив по масата.

— Само един момент — започна тя. — Не знам дали сте разбрали, че в града ни се провежда среща на хора, които са решили да учредят Национална гражданската гвардия. Според мен трябва възможно най-скоро да обсъдим каква ще е позицията ни по въпроса.

— Националната дирекция на полицията е разпратила купища циркуляри за тази гражданска гвардия — рече Валандер. — Те са напълно наясно какво казва шведското законодателство за раздаването на справедливост от частни лица.

— Със сигурност знаят — съгласи се тя. — Имам обаче силното чувство, че този път нещата са различни. Страх ме е, че много скоро ще почнат да се появяват случаи на крадци, застреляни от членове на подобни групи. А после ще почнат да се стрелят един друг.

Валандер съзнаваше, че е права. Но точно в този момент му бе трудно да се ангажира с нещо друго, освен двойното убийство, което разследваха.

— Нека оставим това за понеделник — предложи той. — Съгласен съм, че е важно. В по-дългосрочен план въпросът е решаващ, за да не се окажем обградени от граждани, които си играят на полицаи. Нека го обсъдим на срещата в понеделник.

Холгершон неохотно се съгласи. Прекратиха съвещанието. Ан-Брит и Сведберг щяха да придружат Валандер в Сьовестад. Когато тръгваха от участъка, вече бе станало шест часът. Навън се беше заоблачило и вероятно по-късно щеше да завали. Пътуваха в нейната кола. Валандер седеше на задната седалка. Зачуди се дали още не понамирисва след гостуването си в котешкото свърталище на Якоб Хословски.

— Мария Свенсон — каза Сведберг. — На трийсет и шест години, притежава малка зеленчукова градина в Сьовестад. Ако съм я разбрал правилно, търгува само с екологично отгледани зеленчуци.

— Не я ли попита защо се е свързала с Рюнфелд?

— Щом потвърди, че се е свързала с него, не я питах нищо повече.

— Ще бъде много интересно — подхвърли Валандер. — През всичките тези години, откакто съм полицай, никога не съм срещал човек, който да е искал помощ от частен детектив.

— Снимката беше на мъж — уточни Ан-Брит Хьоглунд. — Омъжена ли е?

— Не знам — отвърна Сведберг. — Казах всичко, което знам. Знаете толкова, колкото и аз самият.

— Еднакво малко — поправи го Валандер. — Не знаем почти нищо.

След двайсетина минути пристигнаха в Сьовестад. Веднъж, преди много години, Валандер бе дошъл тук, за да свали мъж, който се беше обесил. Беше го запомнил, защото това бе първото самоубийство, с което се сблъска. Спомни си случката с отвращение.

Сведберг спря колата пред къща с магазинче отпред и пристроена оранжерия непосредствено до него. „Зеленчукът на Свенсон“ пишеше на една табела. Излязоха от колата.

— Тя живее в къщата — обясни Сведберг. — Предполагам, че вече е затворила магазина.

— Цветарница и зарзаватчийница — отбеляза Валандер. — Дали това означава нещо? Или е чиста случайност?

Не очакваше отговор, а и не получи такъв. Бяха изминали половината път по настланата с чакъл пътечка, когато входната врата се отвори.

— Мария Свенсон — каза Сведберг. — Чакала ни е.

Валандер огледа жената, застанала на стълбите. Беше облечена с дънки и бяла блуза. Бе обута с дървено сабо. Имаше нещо странно във външния й вид. Забеляза, че не носи грим. Сведберг ги представи. Мария Свенсон покани всички да влязат. Седнаха във всекидневната. На Валандер му мина през ум, че дори в дома й имаше нещо чудато. Сякаш нехаеше в каква обстановка живее.

— Да ви предложа ли кафе? — попита Свенсон.

И тримата отклониха поканата.

— Както вече сте разбрали, това, което ни води, е, че искаме да научим малко повече за връзката ви с Йоста Рюнфелд.

Тя го изгледа учудено.

— Връзка ли е трябвало да имам с него?

— Като между частен детектив и клиент — поясни Валандер.