Йън Колдуел - Криптата на флорентинеца

От своя страна върховният авторитет на древния свят по животинските въпроси Плиний Стари поставял еднорозите, василиските и мантикорите точно между носорозите и вълците, добавяйки описания как кокошите яйца могат да определят пола на нероденото още дете. След десет дни взиране в гатанката почвах да се чувствам като един от делфините, които описва Плиний — очарован от човешката музика, но неспособен да сътвори своя. Несъмнено с тази гатанка Колона бе имал предвид нещо много умно; просто аз бях твърде тъп за неговата магия.

Първият пропуснат срок за дипломната ми работа дойде три дни по-късно, когато, затънал до уши във фотокопия от трудовете на Алдровани, аз изведнъж осъзнах, че черновата на последната глава за „Франкенщайн“ лежи недовършена на бюрото. Моят научен ръководител доктор Монтроуз, лукав стар преподавател по английска литература, видя кървясалите ми очи и реши, че работя по нещо голямо. Без изобщо да подозира, че безсънните нощи нямат нищо общо с Мери Шели, той ми даде отсрочка. Тя също изтече и тъй тихомълком започна най-мрачният период от абсолвентската ми година — върволица от седмици, през които сякаш никой не забелязваше как бавно се отдръпвам от собствения си живот.

Проспивах сутрешните лекции, а на следобедните обмислях отговори за гатанката. Неведнъж ми се случваше вечер да видя как Пол прекъсва работа по-рано и отива заедно с Чарли да хапнат по сандвич в „Свинското кътче“. Винаги ме канеха, после питаха дали да ми донесат нещо, но аз вечно отказвах — отначало защото се гордеех с аскетизма на новия си живот, а по-късно, защото виждах нещо недостойно в начина, по който изоставяха работата си. Една вечер, когато Пол тръгна за сладолед заедно с Джил, вместо да превива гръб над „Хипнеротомахия“, аз за пръв път реших, че той не влага достатъчно труд в съдружеското ни начинание.

— Изпускаш целта от поглед — казах му аз. Очите ме боляха, защото се налагаше да чета на тъмно, а точно сега отчаяно се нуждаех от тях.

— Какво? — трепна Пол, който тъкмо се канеше да се изкатери на горното легло. Сигурно си помисли, че не е чул добре.

— Колко часа дневно посвещаваш на работата?

— Не знам. Може би осем.

— Тази седмица аз работех по десет. Всеки ден. А ти ще ми ходиш на сладолед!

— Нямаше ме само за десет минути, Том. И освен това тази вечер имам голям напредък. Какво ти става?

— Наближава март. Крайният ни срок е след месец.

Той не обърна внимание на местоимението.

— Ще си издействам отсрочка.

— Може би просто трябва да работиш по-усърдно.

Вероятно за пръв път Пол чуваше да изричат подобни думи пред него. Рядко съм го виждал ядосан, но тогава направо побесня.

— Аз работя усърдно. С кого си мислиш, че разговаряш?

— Вече наближавам отговора на гатанката. А ти докъде си?

— Наближаваш? — Пол поклати глава. — Ако наближаваше, нямаше да говориш така. Яд те е, защото си закъсал. Тая гатанка отдавна трябваше да си я решил. Не може да е чак толкова трудна. Просто губиш търпение.

Изгледах го яростно.

— Точно така — заяви той, сякаш от дни бе чакал възможност да го каже. — Аз почти съм готов със следващата гатанка, а ти още се туткаш с предишната. Но не исках да те закачам. Всеки си има свой ритъм на работа, а ти дори не търсиш помощ от мен. Чудесно, оправяй се както знаеш. Само недей да ми прехвърляш вината.

Тази нощ не си проговорихме повече.

Ако го бях послушал, сигурно щях да науча урока по-рано. Но вместо това сторих какво ли не, за да докажа, че Пол не е прав. Почнах да работя до късни нощи и да ставам в ранни зори. Всеки ден връщах стрелката на будилника петнайсет минути назад, като се надявах той да забележи това налагане на най-строга дисциплина в неподредените дотогава кътчета от живота ми. Всеки ден намирах нов начин да отделя още повече време за Колона и всяка нощ пресмятах отработените часове както комарджия брои монети. Осем в понеделник; девет във вторник; по десет в сряда и четвъртък; почти дванайсет в петък.

Какво общо има между сляп бръмбар, нощна сова и орел с крива човка? Изсушени бръмбари носорози се закачат на шията на пеленачетата като лекарство против болести, пишеше Плиний; майските бръмбари правят отровен мед и умират, ако попаднат в местността Кантаролета близо до Тракия; черните бръмбари се събират в тъмни кътчета и могат да бъдат намерени предимно в баните. Но слепи бръмбари?

Спестих още време, като престанах да се храня в „Манастира“ — всяко ходене до Проспект авеню ми отнемаше половин час, а навярно губех и още толкова с празни разговори на масата. Отказах се да работя в Председателската стая в „Бръшляна“, както за да не се виждам с Пол, така и за да пестя минути от ходенето дотам. Сведох телефонните разговори до минимум, бръснех се и се къпех само при крайна необходимост, оставях Чарли и Джил да посрещат посетителите и превърнах в същинско изкуство умението да икономисвам от скромните житейски потребности.