Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

Преобърнах листа, търсейки още.

— Къде е останалото?

— Това е всичко — каза Пол. — За да открием още, трябва и да разгадаем още.

Вгледах се в страницата, после смаяно вдигнах очи към него. Нейде дълбоко в ума ми, от някакво задрямало кътче, изплува тихо потрепване — звукът, който неизменно свързвах с баща си, когато е развълнуван. Той потропваше с пръсти в такта на Коледния концерт на Корели, само че двойно по-бързо, отколкото би го изсвирил който и да било оркестър.

— Какво ще правиш сега? — попитах аз, като се борех да не потъна в миналото.

Въпреки всичко обаче мисълта ме настигна и разкри истинските размери на откритието: Арканджело Корели завършил своя концерт в ранните дни на класическата музика, над сто години преди Деветата симфония на Бетховен. Но дори и по времето на Корели посланието на Колона вече е чакало първия си читател повече от два века.

— Каквото и ти — отговори Пол. — Ще намерим следващата гатанка на Франческо.

Когато двамата с Джил се прибираме уморени след дългото вървене от паркинга до общежитието, всички коридори са пусти. Из цялата сграда царува безплътна тишина. Всичко живо е хукнало или на Голата олимпиада, или на великденските празненства.

Пускам телевизора да чуя има ли новини за станалото. Местната мрежа показва Голата олимпиада в последния бюлетин, след като са имали време да редактират материала. Тълпите из двора на „Холдър“ търчат насам-натам, окичени с благоприлични бели правоъгълничета, и просветват като рояк светулки в буркан.

Най-сетне говорителката отново се появява на екрана.

— Получихме нови сведения за водещата новина от тази вечер.

Джил изскача от спалнята си да слуша.

— По-рано тази вечер ви съобщихме, че е имало инцидент в Принстънския университет. Произшествието в Дикинсън Хол, което някои очевидци описват като студентска лудория с печален завършек, придоби трагичен обрат. Служители от Медицинския център потвърждават, че пострадалият, вероятно студент, е починал. В изявлението си шефът на местната полиция Даниел Стаут повтори, че продължава разследването на вероятността да става дума за умишлено престъпление. Междувременно университетската управа препоръчва на студентите да останат по стаите си или да излизат на групи, ако е наложително.

В студиото водещата поглежда госта си.

— Очевидно няма да е лесно, като се има предвид какво видяхме в двора на „Холдър“. — Тя отново се обръща към камерата и добавя: — По-късно ще продължим с нови подробности.

— Починал? — повтаря смаяно Джил. — Но аз си мислех, че Чарли…

Той не довършва.

— Студент — казвам аз.

След дълго мълчание Джил ме поглежда.

— Недей да си го мислиш, Том. Чарли щеше да ни позвъни.

Снимката, която купих за рождения ден на Кати, е подпряна до стената. Имам чувството, че ме гледа с мълчалив укор. Докато набирам служебния номер на Тафт, Джил се връща от стаята си с бутилка вино.

— Какво е това? — питам аз.

Телефонът в Института звъни и звъни. Никакъв отговор.

Джил пристъпва към импровизирания бар в ъгъла и вади отвътре две чаши и тирбушон.

— Трябва да се поотпусна.

Тафт не отговаря. Неохотно оставям слушалката. Тъкмо се каня да кажа на Джил колко ужасно се чувствам, когато вдигам очи към него и виждам, че той изглежда още по-зле.

— Какво има? — питам аз.

Той налива чашите догоре. Вдига едната към мен и отпива глътка.

— Пийни малко — казва той. — Хубаво е.

— Дадено — отвръщам аз и се чудя дали просто не си търси компания за пиенето. От мисълта за вино ми призлява.

Той чака, затова близвам от чашата. Бургундското щипе гърлото ми, но върху Джил има точно обратния ефект. Колкото повече се налива, толкова по-добре изглежда.

Отпивам пак. Снежинки кръжат в светлите кръгове под уличните лампи в далечината. Джил изпразва втора чаша.

— По-кротко, шефе — казвам аз, като се старая да звучи шеговито. — Нали не искаш утре да идеш на бала с махмурлук.

— Вярно — кимва той. — Утре в девет трябва да съм при доставчиците. Ако знаеха, че и на лекции не ходя толкова рано.

Думите прозвучават рязко и Джил сякаш се опомня. Взима дистанционното от пода и казва:

— Дай да видим дали има нещо друго.

В студентското градче работят три отделни телевизионни станции, но след като по нито една няма новини, Джил пуска филм.

— „Римска ваканция“ — казва той и сяда.

Измъченото му лице започва да се отпуска. Пак филм с Одри Хепбърн. Оставя бутилката настрани.