Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

Пол извади един лист измежду страниците на някаква книга. Върху него беше изписан кодираният текст, а отдолу — по-краткото разшифровано послание. Нямах представа как едното се е превърнало в другото.

— След известно време взех да си мисля, че от това може да излезе нещо. Може би акростихът от „Хипнеротомахия“ с първите букви е само намек. Може би е сложен, за да подскаже какво тълкуване ще помогне за остатъка от книгата. Мнозина хуманисти са се интересували от кабала, а идеята за игри с езика и символите била популярна през Ренесанса. Може би Франческо е използвал в „Хипнеротомахия“ някакъв шифър. Проблемът беше, че нямах идея къде да търся алгоритъма. Започнах сам да си измислям шифри, просто за да видя как действат. Борех се ден след ден. Натъквах се на нещо, цяла седмица ровех за отговора из залата за редки издания… и накрая откривах, че е било безсмислица или капан, или задънена улица. И сетне, в края на август, хвърлих цели три седмици за един-единствен откъс. Той е в началото на историята, където Полифил разглежда руините на някакъв храм и открива върху един обелиск послание, изписано с йероглифи. Началната фраза гласи: „На божествения и вечно августейши Юлий Цезар, властелин на света“. Никога няма да я забравя — тя едва не ме подлуди. Все същите няколко страници, ден след ден. Но точно тогава направих откритието.

Пол отвори една дебела папка върху бюрото си. Вътре имаше репродукции от всяка страница на „Хипнеротомахия“. След като отгърна на съставеното от него приложение в края, той ми показа лист хартия, върху който бе преписал първите букви от всяка глава, оформящи прословутото съобщение за брат Франческо Колона: Poliam Frater Franciscus Columna Peramavit.

— Началното ми предположение бе просто. Акростихът не можеше да е елементарен фокус, евтин начин за разкриване името на автора. Трябваше да има по-важна цел: първите букви трябваше да са важни не само за разшифроването на това първо съобщение, а и за разгадаването на цялата книга. И аз реших да се опитам. Откъсът, който проучвах, започва със специален йероглиф на една от гравюрите — око.

Пол прелисти няколко страници и най-сетне стигна до мястото.

— Тъй като то беше първият символ на тази гравюра, реших, че трябва да е важно. Само че не знаех какво да правя с него. Обяснението на Полифил за символа — че окото е знак за Бога или божественото — не водеше доникъде. И тогава ми провървя. Една сутрин работех в студентския център и не бях спал много, затова реших да си купя нещо безалкохолно. Но автоматът упорито ми връщаше банкнотата от един долар. Толкова бях уморен, че не можех да проумея какво става. Накрая погледнах и видях, че пъхам банкнотата неправилно. С долната страна нагоре. Тъкмо се канех да я преобърна и да опитам отново, когато го видях. Пред мен, върху опаката страна на банкнотата.

— Окото — казах аз. — Точно над пирамидата.

— Именно. То е част от държавния печат. И тогава ме осени. През Ренесанса е имало един прочут хуманист, който използвал окото като свой символ. Дори го отпечатвал върху монети и медали.

Той изчака, сякаш вярваше, че мога да знам отговора.

— Алберти. — Пол посочи едно малко томче на страничната лавица. Върху гръбчето бе отпечатано: De re aedificatoria. — Това е имал предвид Колона. Канел се да заимства идея от книгата на Алберти и искал читателят да забележи. Успееш ли да проумееш каква е идеята, всичко останало ще си дойде на мястото. В този трактат Алберти създава латински еквиваленти на архитектурните термини с гръцки произход. Франческо прави същата подмяна в цялата „Хипнеротомахия“… освен на едно място. Бях го забелязал първия път, когато превеждах откъса, защото започнах да срещам термини от Витрувий, каквито не бях виждал от доста време. Но изобщо не предполагах, че имат значение. Осъзнах каква е хитрината: да откриеш всички гръцки архитектурни термини в този пасаж и да ги замениш с латинските им еквиваленти, както се появяват в останалия текст. Ако го сториш и използваш правилото на акростиха — да четеш първата буква на всяка дума, както беше с главите — загадката се разрешава. Намираш послание на латински. Единственият проблем е, че допуснеш ли една-единствена грешка при преобразуването на гръцките думи в латински, цялото послание се разпада. Например ако замениш entasi с ventris diametrum вместо с простото venter, допълнителното d от началото на diametrum променя всичко.

Говорейки все по-бързо, той прелисти на друга страница.

— Допуснах грешки, разбира се. За щастие не бяха толкова сериозни, че да не сглобя латинския текст въпреки тях. Трябваха ми три седмици, точно до деня преди вие да се върнете в колежа. Но накрая го прочетох. Знаеш ли какъв беше? — Пол нервно се почеса по лицето. — Текстът гласеше: Кой направи Моисей рогоносец? — Той се изсмя глухо. — Честна дума, чувам как Франческо ми се смее. Имам чувството, че от цялата книга остана само една огромна шега на мой гръб. Така де, съвсем сериозно. Кой направи Моисей рогоносец?