Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

— Не схващам.

— С други думи, кой е спал с жената на Моисей?

— Знам какво е рогоносец.

— Всъщност не пише буквално рогоносец. Казано е: „Кой сложи рога на Моисей?“. Още от времето на Артемидор рогата са символ на брачна измяна. Изразът произхожда от…

— Но какво общо има това с „Хипнеротомахия“?

Чаках той да ми обясни, или поне да каже, че е разчел гатанката погрешно. Но когато Пол стана и закрачи напред-назад, усетих, че нещата са много по-сложни.

— Не знам, не мога да си представя как се връзва това с останалата част от книгата. Но ето го и най-странното. Мисля, че разгадах гатанката.

— Някой е направил Моисей рогоносец?

— Е, в известен смисъл. Отначало смятах, че трябва да е грешка. Моисей е твърде видна фигура в Стария завет, за да бъде свързан с брачна измяна. Доколкото знам, той е имал жена — мадиамка на име Сепфора — но тя само се мярка в Изход и не успях да открия някъде да се споменава за нейна изневяра. В Числа 12:1 обаче се случва нещо необичайно. Братът и сестрата на Моисей говорят против него заради етиопката, която си е взел за жена. Подробностите не се изясняват, но някои изследователи на Библията твърдят, че тъй като Етиопия и Мадиам са съвсем различни географски области, Моисей трябва да е имал две съпруги. Името на етиопката не се появява в Библията, но историкът от първи век Йосиф Флавий пише свой очерк за живота на Моисей и твърди, че името на етиопската му съпруга било Тарбис.

Подробностите вече ми идваха в повече.

— Значи тя му е сложила рога?

Пол поклати глава.

— Не. Взимайки втора съпруга, Моисей е сложил рога или на етиопката, или на Сепфора, в зависимост коя е била първата. Хронологията трудно се установява. Според някои традиции рогата се появяват върху главата на изневерилия мъж, а не на неговата съпруга. Вероятно натам бие гатанката. Отговорът е Сепфора или Тарбис.

— И накъде продължи след това?

Вълнението му сякаш се изпари.

— Точно там ударих на камък. Опитах се да използвам Сепфора и Тарбис като решения по всички възможни начини, да ги приложа като шифър за разгадаване на останалата част от книгата. Нищо не излезе.

Той замълча, сякаш чакаше да му помогна с някакво гениално хрумване.

Не ми хрумна нищо, освен да попитам:

— А какво мисли Тафт?

— Винсънт нищо не знае. Той смята, че само си губя времето. Щом реши, че техниката на Гелбман няма да доведе до успех, заръча ми отново да тръгна по неговата линия. Изцяло да се съсредоточа върху първичните източници за венецианския Претендент.

— Няма ли да му кажеш какво си открил?

Пол ме погледна така, сякаш изобщо не го разбирах.

— Казвам на теб — отвърна той.

— Нямам представа с какво да ти помогна.

— Том, не може да бъде случайност. Не и нещо толкова важно. Трябва само да го проумеем. Нуждая се от твоята помощ.

— Защо?

В гласа му прозвуча странна увереност, сякаш бе разбрал за „Хипнеротомахия“ нещо, пропускано досега.

— Книгата възнаграждава различни начини на мислене. Понякога търпението и вниманието към подробностите. Но на други места са необходими интуиция и изобретателност. Четох някои от твоите изводи за „Франкенщайн“. Добри са. Оригинални. А дори не е необходимо да се напрягаш. Просто си помисли. Помисли за гатанката. Може да ти хрумне нещо ново. Само за това те моля.

През онази вечер имах една проста причина да отхвърля предложението на Пол. В пейзажа на моето детство книгата на Колона беше като изоставена къща на хълм, злокобна сянка върху всяка съседна мисъл. Всички неприятни загадки на младостта ми сякаш произхождаха от онези неразгадаеми страници: необяснимите и тъй чести отсъствия на баща ми от масата за вечеря, докато работеше в кабинета си; вечните спорове, на които двамата с майка ми се поддаваха като светци, попаднали в изкушение; дори и враждебното чудачество на Ричард Къри, който бе оплетен в мрежите на книгата по-зле от всеки друг и едва ли някога щеше да се опомни. Не можех да проумея властта на „Хипнеротомахия“ над всеки неин читател, но според моя скромен опит тази власт винаги носеше само беди. Виждайки как Пол три години се бори с книгата, още по-твърдо реших да стоя настрани въпреки последния му успех.

И ако изглежда учудващо, че на другата сутрин размислих и се включих в работата на Пол, причината е в един сън, който сънувах през нощта, след като той ми разказа за гатанката. В „Хипнеротомахия“ има една гравюра, която завинаги ще остане сред спомените от ранното ми детство — гравюра, с която съм се сблъсквал толкова много пъти, когато се промъквах в кабинета на баща си да видя какво изучава. Не всеки ден едно малко момче вижда гола жена, полегнала под дърво, да го гледа също тъй втренчено, както то нея. И навярно никой, освен изследователите на „Хипнеротомахия“ не може да се похвали, че някога е виждал гол сатир да стои край нозете на подобна жена с рог вместо пенис, насочен към нея като стрелка на компас. Когато видях за пръв път тази гравюра, бях дванайсетгодишен, съвсем сам в бащиния ми кабинет, и изведнъж си представих защо понякога баща ми закъснява за вечеря. Говеждото задушено изобщо не можеше да се мери с тия странни и удивителни тайни.