Кен Фолет - Иглата

— Знаеш ли, че ми харесва така — рече той и тя захихика, макар че бе останала почти без дъх.

— Май ще трябва да ти кажа — продължи Дейвид след малко.

— Какво? — изпъхтя тя.

— Езерото е дълбоко само четири стъпки.

— Ах, ти!… — Тя се изтръгна от ръцете му с пляскане и смях и се изправи на крака.

Той я хвана за ръка и я поведе към брега, после навътре, към дърветата. Показа й стара дървена лодка, която гниеше с дъното нагоре под един глог.

— Когато бях малък, идвах тук с тая лодка. Носех една от лулите на баща ми, кутия кибрит и щипка тютюн, завита в хартия. Тук се криех да пуша.

Бяха на една полянка, заобиколена отвсякъде с храсти. Тревата под нозете им беше чиста, мека. Люси се стовари тежко на земята.

— На връщане ще плуваме бавно — рече Дейвид.

— Не ми се говори още за това — отвърна тя.

Той седна до нея и я целуна, после бавно натисна раменете й назад и тя се отпусна в цял ръст на тревата. Започна да я гали по бедрата, да я целува по шията и скоро тя спря да трепери. И когато нежно и колебливо постави ръка върху меката издутина между краката й, тя се изви нагоре, та да може по-добре да усети тази ръка. Люси притегли лицето му към своето и го целуна страстно, с разтворени устни. Ръцете му посегнаха към презрамките на банския и той ги смъкна от раменете й.

— Не! — възкликна тя.

Той зарови лице между гърдите й.

— Моля те, Люси!

— Не.

— Може да е последният ми шанс — погледна я умолително той.

Тя се извъртя настрани и стана. После, понеже беше война и понеже младото му зачервено лице бе толкова жално, и понеже огънят вътре в нея не искаше да угасне, тя свали с бързо движение банския си и дръпна плувната шапка, при което махагоновата коса се разпиля по раменете й. После коленичи пред него, обхвана лицето му с ръце и притегли устните му към гърдите си.

Люси загуби девствеността си безболезнено, ентусиазирано и някак си доста бързо.

Пикантният привкус на вина само правеше спомена по-приятен. Дори и да бяха я съблазнили съвсем съзнателно, тя се бе оказала напълно готова, да не кажем нетърпелива, особено към края.

Люси почна да се облича за път. Беше го изненадала на два пъти оня следобед на острова — веднъж, когато го накара да я целува по гърдите, и отново, когато със собствените си ръце го насочи в себе си. Явно такива неща не се случваха в книжките, които той четеше. Като повечето свои приятелки, Люси черпеше информация по проблемите на секса от романите на Д. Х. Лорънс. Вярваше на хореографията, описана там, но не и на звуковите ефекти — нещата, които героите му правеха един на друг, звучаха добре, но не чак толкова, и Люси не очакваше никакви тръби, гръмотевични бури или звън на цимбали в мига на сексуалното си пробуждане.

Дейвид беше малко по-невеж от нея, но пък се оказа нежен — явно държеше да й достави наслада, а това беше най-важното в случая.

Бяха го правили само веднъж оттогава. Любиха се точно седмица преди сватбата — и за първи път се скараха.

Този път беше в къщата на родителите й, сутринта, когато всички излязоха. Той дойде в стаята й по халат и се вмъкна в леглото при нея. Тя почти си промени мнението за ония тръби и цимбали. Веднага след това Дейвид скочи.

— Не ставай! — рече тя.

— Някой може да влезе.

— Е, риска поемам аз. Ела си легни пак. — Беше й приятно топло, някак си отмаляло и искаше той да е до нея.

— Притеснявам се — облече халата си той.

— Преди пет минути не се притесняваше толкова — протегна ръка към него тя. — Легни до мен. Искам да опозная по-добре тялото ти.

Прямотата й явно го смути и той се извърна настрана. Тя скочи от леглото, прекрасните й гърди се надигаха буйно.

— Караш ме да се чувствам като някоя евтина… — Люси седна на края на леглото и избухна в сълзи.

— Прости ми, прости ми, прости ми! — прегърна я Дейвид. — И ти си ми първата, не знам как да се държа, така съм объркан… Тъй де, никой не ти казва нищо за тия работи, нали така?

Тя подсмъркна и кимна, после й хрумна, че него всъщност истински го притеснява мисълта, че след осем дни трябва да излети във въздуха с някакъв паянтов самолет, за да води бой на живот и смърт там горе, над облаците, така че му прости, той пресуши сълзите й и двамата се върнаха обратно в леглото. После беше чудесен…

Почти готова, Люси се огледа в голямото огледало. Костюмът й беше с полувоенна кройка, с подплънки и пагони, но блузата отдолу беше женствена — за баланс. Косата й се спускаше на букли изпод гиздавата кръгла шапчица. Нямаше да е редно да се кипри в някакви си там фантастични одеяния, не и тази година, още повече, че определено бе постигнала оня небрежно практичен и въпреки това женствено привлекателен силует, който неусетно се налагаше навсякъде.