Кен Фолет - Иглата

В мирно време разузнаването се ръководеше от военни, макар че тогава, по мнението на Годлиман, от шпионаж полза нямаше; сега обаче той откри, че отделът е пълен с аматьори, и с възторг установи, че познава поне половината от тях. Първия ден срещна познат адвокат, с когото членуваха в един и същи клуб, един експерт по история на изкуството, с когото бяха учили заедно в колежа, един специалист по архивите от неговия университет, както и любимия си автор на детективски романи.

В 10 часа сутринта го заведоха в кабинета на полковник Тери. Полковникът явно беше дошъл преди няколко часа — в кошчето имаше два празни пакета цигари.

— Трябва ли вече да ти викам „сър“? — попита Годлиман.

— Нямаме време за глупости, Пърси. И „чичо Андрю“ става. Сядай.

Въпреки всичко сега от Тери се излъчваше някаква деловитост, каквато по време на обяда им в „Савой“ нямаше. Годлиман забеляза, че чичо му не се усмихва, а погледът му непрекъснато бяга към непрочетения куп сводки на бюрото.

Тери погледна часовника си и заяви:

— Ще те въведа набързо в положението, така да се каже, и ще приключим лекцията, която започнахме на оня обяд.

— Този път няма да се правя на толкова важен — усмихна се Годлиман.

Тери запали нова цигара.

Шпионите на Канарис в Англия се оказали големи некадърници. (Тери заприказва така, сякаш разговорът им бе прекъснат преди пет минути, а не преди три месеца.) Дороти О’Грейди била типичен пример — заловили я да реже телефонните кабели около военната база на остров Уайт. Тя пишела писма до Португалия със симпатично мастило, каквото можеше да се купи във всеки магазин за играчки.

Новата вълна шпиони дошла в Англия през септември. Задачата им била да проведат разузнаване из страната като част от подготовката за общо нападение: да начертаят карти на плажовете, подходящи за десант, на полетата и пътищата, годни за кацане на безмоторни транспортни самолети, на противотанкови заграждения, пътни препятствия и бариери от бодлива тел.

Групата се оказала наистина зле подбрана, набързо подготвена, недостатъчно обучена и лошо екипирана. Типичен пример в това отношение били четиримата агенти, пристигнали през нощта на 2 срещу 3 септември — Майер, Кибом, Поне и Валдберг. Кибом и Поне се приземили на зазоряване близо до Хайт и били арестувани от редник Толърви от Леката пехота на Съмърсет, който ги изненадал, докато настървено режели голям, мръсен салам сред пясъчните дюни.

Валдберг всъщност успял да изпрати съобщение до Хамбург:

„ПРИСТИГНАХ БЛАГОПОЛУЧНО. ДОКУМЕНТЪТ УНИЩОЖЕН. АНГЛИЙСКИ ПАТРУЛ НА 200 МЕТРА ОТ БРЕГА. ПЛАЖЪТ С МРЕЖИ И ЖП ТРАВЕРСИ НА РАЗСТОЯНИЕ 50 МЕТРА. МИНИ НЯМА. МАЛКО ВОЙНИЦИ. НЕЗАВЪРШЕНО УКРЕПЛЕНИЕ. НОВ ПЪТ. ВАЛДБЕРГ“

Явно не знаел къде се намира, нито имал псевдоним. Каква информация можеш да искаш от човек, който не знае кога се продава алкохол в Англия — влязъл в някаква кръчма в девет сутринта и поискал чаша ябълково вино.

(Тук Годлиман се изсмя, а Тери рече:

— Чакай, ще стане още по-смешно.)

Кръчмарят казал на Валдберг да дойде в десет. Предложил му дотогава да разгледа селската църква. Колкото и невероятно да звучи, Валдберг се върнал точно в десет, при което двама полицаи, дошли с велосипеди от съседното село, го арестували.

(— Прилича на епизод от „Пак е оня човек“ — рече Годлиман.)

Майер бил открит няколко часа по-късно. Още единайсет агенти били заловени през следващите няколко седмици, повечето просто часове след кацането им на английска земя. Почти всички щели да отидат на бесилката.

(— Почти всички? — възкликна Годлиман.

— Да — отвърна Тери. — Двама предадохме на нашите от Б-1 (а). След малко ще се върна на този въпрос.)

Други пък се приземили в Ейре. Единият бил Ернст Вебер-Дрол, прочут акробат, който имал две незаконни деца в Ирландия и бил обиколил цирковете като „най-силния мъж“ на света. Арестувала го местната гвардия — Garde Siochana, глобили го три лири и го предали на Б–1 (а).

Още един, някой си Херман Гьоц, се спуснал с парашут в Ълстър вместо в Ейре, ограбили го някакви от ИРА, преплувал Бойн в зимното си бельо и най-накрая глътнал зашитото в ревера хапче. Носел фенерче с надпис „Произведено в Дрезден“.

(— Ще попиташ, щом толкова лесно ги ловим тия глупаци — заяви Тери, — защо тогава ни трябват такива умници като теб да ги търсим? По две причини: първо, няма как да разберем колко не сме успели да хванем. Второ, важното е какво се прави с ония, които не отиват на бесилката. И тук на сцената излиза Б-1 (а). Но за да ти го обясня, трябва да се върнем на 1936 година.)