Ян Гийу - Хамилтън - Кодово название Coq Rouge

Карл се приближи до стереоуредбата си и си пусна струнен квартет от Брамс. Наля си уиски и се върна при прозореца. В този момент иззвъня камбаната, известяваща за настъпването на Нова година и над Стрьомен избухнаха фойерверки. Карл отпиваше бавно от уискито си.

Изведнъж го прониза остър студ и той забеляза, че чашата в ръката му затрепери. Да, бе плакал и преди това, но го бе правил без сълзи, а сега зарята над Стрьомен го бе досъсипала и горещите му сълзи потекоха по бузите му. Не разбираше чувствата си и не бе наясно какво се случваше с него.

— За теб, Шула! “Ще се видим догодина в Йерусалим” — произнесе той и вдигна треперещата си ръка към прозореца.

Чувстваше обаче, че това не бе истина и че никога повече нямаше да се видят.

Стария стоеше на верандата и се любуваше на тъмните меки очертания на естерландския ландшафт, заобикалящ ябълковата му градина. Държеше в ръка чаша с шампанско и бе в изключително настроение.

Да, бе се оказал прав. Точно в момента двама младежи се обучаваха в Сан Диего. Прототипът им бе вече изпробван в бой при реална обстановка и срещу най-известните с жестокостта си врагове.

Карл бе за Стария нов тип оръжие, значително по-евтино и по-ефективно отколкото, например, апаратурата за радиозасичане, която струваше къде по-скъпо. Старецът виждаше в бъдещето цяла плеяда от нови оперативни работници със силата и ефективността на младия Хамилтън. Това бе необходимо за в бъдеще, това бе най-важното и Стария бе твърдо убеден в това. Бъдещият враг съвсем не бяха няколко израелски ловци на араби. Истинският враг със сигурност бе много по-силен и опасен. Съгласно стратегическите разсъждения на Стария щеше да стане въпрос за неизбежната конфронтация на шведска територия между неговите хора и сътрудниците на руското разузнаване.

Поради това бе жизненоважно да се попречи на разкриването на името на Карл Хамилтън пред обществеността. Това щеше да постави под въпрос самото съществуване на новото оръжие и в това бе успял да убеди премиера без особени уговорки.

Уговорки обаче се наложиха. Още през 1949 година бяха изсечени няколко екземпляра лични медали, но само Негово кралско височество можеше да вземе решение за присъждането им. Това бе важно от политическа гледна точка за Стария, който искаше да спечели точка срещу старите клеветници от военното ръководство, и премиерът вече бе дал съгласието си.

Карл Хамилтън трябваше да получи медал “Густав III за храброст”, като при това щеше да бъде първият шведски офицер, удостоен с честта да бъде негов кавалер през последните осемдесет години.

Стария вече си представяше учудването на другите офицери при рида на младия Хамилтън, преминаващ покрай тях с малката синьо-жълта плочка върху униформата си и то не със стария и обичаен орден “За славни дела”, какъвто можеше да получи всеки генерал от онези, които през последните години се съпротивляваха така усилено на проекта на Стария.

Освен това бе имал разговор и с Върховния главнокомандващ. Наистина, Стария не обели и дума за предстоящото награждаване на своя подопечен. Успя обаче да уговори събеседника си да зачисли колкото се може по-скоро Карл в курсовете за бъдещи капитани при Висшето морскоучилище. Така Карл щеше да може поне за известно време да се измъкне от онази лудница в Кунгсхолмен и още повече да заприлича на онзи тип офицери, които военното ръководство искаше да има в разузнаването си. Следващата крачка бе капитан първи ранг, което бе къде по-достойно от лейтенант. А и условията там бяха значително по-добри и по такъв начин Карл нямаше да страда от неизвестността и щеше да е по-близо до департамента по отбраната и по-далече от полицията.

И така, едно от неговите момчета все пак се бе отличило “със смелост на бойното поле”. Стария усети почти възторжен трепет. Нещо подобно бе усетил веднъж в тесен офицерски кръг, наблюдавайки как първият екземпляр от J 35 Praken [132] J 35 Praken — шведски военен самолет. се издига с камера за твърдо горене на ученията край Линшьопинг.

Именно такова ново оръжие бе и Хамилтън. А сега бе изпълнил и първата си бойна задача. “All Swedish aircraft returned safely to base” [133] All Swedish aircraft returned safely to base (англ.) — Всички бойни самолети на Швеция се върнаха благополучно в базата си. — прошепна Стария и се усмихна сам на себе си. Именно тази фраза бе стандартната в Израел след въвеждането на ново летателно оръжие.

Стоейки в тъмното, той вдигна чашата си с шампанско. След това се върна при семейството си.