Ян Гийу - Хамилтън - Кодово название Coq Rouge

Връщайки се в стаята, Стария се усмихваше и си подсвиркваше. Изпитваше почти детски възторг, докато си представяше сцената с “онзи Несберг”, който щеше да се озове при премиер-министъра след няколко часа. Мисълта за това как дерат кожата на жив шеф на полицията го ободряваше.

— Ето така — каза той. — Нека този Несберг повие срещу луната след версиите на приятелчетата си. Между другото, ще възникнат дипломатически усложнения. Сега обаче е важно да се избегне официалното разследване, така че е по-добре дирекцията да предложи близка до истината история. Между другото, имам една интересна идейка.

Без да разбира нищо, Карл се взираше в стария шеф на спецслужбите. Професионалната радост на последния му се струваше психологически неоправдана. Той обаче нито коментира това, нито попита за нещо.

— Да опитаме да съберем тази вечер на “Кунгсхолм” нашите приятели от “Експресен”, какво ще кажеш?

— Много добре — изръмжа Карл. — Може би така ще е по-добре. Не е ли достатъчно обаче да се информира само премиер-министъра?

— О, не е, защото все още не е известно какво ще засекрети с оглед на “държавните интереси”, а ако не го засекрети, то ще го отложи във времето. Не, не е защото не изпитвам никакви симпатии към тези израелски отряди — мисля, че и той изпитва същото — а просто трябва да се опитаме да създадем легенда за необичайното поведение на нашия виден премиер, не е ли така?

— Може би… — промърмори неуверено Карл.

— Върви на телефона! Не е подслушван. Звънни на онзи Понти и му разкажи всичко, освен това, че ти си застрелял израелците. А след това му дай моя телефон, защото трябва да провери “версията ти”, както, струва ми се, казват тези лешояди. Така ще получи два “компетентни източника”, хи-хи.

Без каквито и да е заобикалки, цялата история бе представена още в първото вечерно излъчване на “Дагенс ехо”. Шефът на чуждестранния му отдел се оказа явно добре информиран.

По-късно вечерта премиер-министъра даде пресконференция, на която съобщи кратко, че може да потвърди сведенията, излъчени по “Дагенс ехо”.

Телата на четиримата израелски офицери вече бяха поискани от Израел, който съобщи на Швеция колко много съжалява. Шведските власти отзоваха посланика си от Израел за консултации и обявиха двама израелски дипломати, в това число и вече успелия да си замине шеф на сигурността в посолството, за persona non grata. На втория дипломат бе предложено да напусне страната в рамките на 24 часа. Шведското правителство се отнесе извънредно сериозно към случилото се. Преди всичко изрази съболезнования и дълбокото си съжаление пред ръководството на ООП. Случилото се доведе до дълбока криза в шведско-израелските отношения.

Премиерът отговори кратко и уклончиво на множеството въпроси за това как е протекло самото клане и кои и колко служители от службата за сигурност са участвали в самата акция. В продължение на целия ден бил поддържал връзка със съответния персонал от споменатата служба за сигурност. Служителите й изпълнили компетентно и по достоен за възхищение начин тежкия си дълг. Това било всичко, което можел да съобщи премиерът.

Вътрешният материал по следствието на службата за сигурност бе засекретен и нямаше никаква информация относно чуждите държави, което вече бе явно в интерес на личната сигурност на персонала на шведското СЕПО.

Карл стоеше до прозореца на апартамента си и гледаше към заснежената Стрьомен. Току-що бе приключил телефонния си разговор с човека, нарекъл себе си Мишел. Последният бе прекарал целия ден в кантората си, очаквайки именно тази кратка вест, която и бе получил. Карл първо написа текста на лист хартия, а след това стоеше с този смачкан лист, стискайки го в ръка. Текстът гласеше:

“Договорът е сключен. Както вероятно си запознат, при така създадената ситуация не всичко мина много гладко и не мисля, че ще можем да го подпишем на 15-ти или 16-ти този месец. Бъди така добър да поздравиш от мен Муна и да й кажеш, че лично й изпращам 21 рози. Предадох поздравите й при сключването на договора”.

След разшифроването съобщението гласеше, че няма да могат да се видят в скоро време, че израелците са провели операцията, но Карл ги е унищожил, като при това им е предал поздрави от Муна.

Няколко часа след операцията последният израелец бе преместен в отделението за реанимация на хирургичното отделение на Каролинската болница, но там умря. Палестинското момиче все още бе между живота и смъртта, а шведката бе умряла поради голямата загуба на кръв, която така и не успяха бързо да възстановят.