Ян Гийу - Хамилтън - Кодово название Coq Rouge

Сред убитите има двама или трима, свързани с представителството на ООП в Стокхолм, в това число и самият “посланик” (кавичките на “Експресен”) на ООП и неговите най-приближени сътрудници. Либийските терористи обаче също са убити от специалния отряд на шведската служба за сигурност.”

Шефът на СЕПО отказал изявление, но се позовал на очаквано комюнике. Обичайният “рупор” на СЕПО — Карл Алфредсон бил много сдържан по отношение на въпросите относно убийците, като повтарял само следното:

— Терористите, осъществили нападението, са използвали арабско оръжие и либийски паспорти. Нямаме обаче повод да смятаме, че паспортите са фалшиви, поради което не можем да дадем никакви коментари в настоящия момент.

Всичко дотук бе приблизително еднакво и в двата вестника. Специалистът по арабския тероризъм от “Експресен” обаче разполагал със сериозен материал — подробното описание на самата либийска операция под кодовото название “план Далет” и с информацията, че либийският диктатор Муамар Кадафи е повел война срещу умерените сили в ООП, готови да предадат “свещената война”, оглавявана от самия него, чиято цел била да изтрие Израел от лицето на земята или да изхвърли евреите в морето.

Съгласно “Експресен”, СЕПО отдавна усещала, че акцията е в разгара си, ето защо персоналът от специалния отдел на СЕПО за борба с арабския тероризъм през цялото време бил по петите на убийците. По времето на престрелката не бил пострадал никой от шведите, защото, вероятно, арабските убийци не били подготвени да срещнат равностойна съпротива. Шведите били трима и ранили тежко един от арабските терористи. Състоянието на ранения било критично и; засега не било ясно дали ще оживее или не (към момент на излизането на вестника).

Засега не било известно и дали престъпниците са били либийци или палестинци. Известен обаче бил фактът, че либийският диктатор поддържа собствени групи от разколници (в палестинските терористични организации), поради това най-вероятно ставало дума за палестинци, снабдени с фалшиви паспорти от либийския диктатор.

И така нататък.

И нито ред за задържането на натурализирания швед с името Алоис Моргенстерн.

Карл седеше известно време с вестниците на коленете си, неможейки да съсредоточи мислите си. По-скоро всичко това бе един вид “отговор” на въпросите как бе замислил всичко и как бе искал да го представи Неслунд.

След това захвърли бесен вестниците и се приближи до телефона. Включи го и набра единия от номерата, които помнеше и насън да го бутнат.

— Ще дойда след десет минути. Дяволски важно е! — каза той.

Спусна се до “Шепсбрун” и хвана такси.

Стария подготвяше пътната си чанта в антрето. Готвеше се да посети семейството си в Кивик, където да посрещне Нова година, но вече бе отложил тръгването си за по-късен полет.

Карл му разказа набързо най-важното. На масата пред него лежаха смачканите вечерни вестници. Стария мълчеше и мислеше, а гласът на Карл почти трепереше от нетърпение.

— Да. Май ти казах — каза Стария, — че един от моите френски приятели е научил името на сириеца, притежател на пистолета. Бил е пленен от израелците през 1973 година. Записах си името му на листче, което е някъде тук, но сега, струва ми се, това няма вече никакво значение.

И отново се потопи в мислите си.

— Всичко това не е хубаво — каза той най-накрая. — Този идиот от върховете на полицията така и никога не слезе на земята от небесата, където го отнасят фантазиите му. Ако дезинформацията обаче оцелее още денонощие, всичко ще свърши само с някакво дяволско разбирателство и разгорещени дебати, а името ти ще бъде осветено, което, откровено казано, е съвсем излишно.

Изведнъж Стария се усмихна широко. Представи си много добре изхода от ситуацията. Без да обяснява каквото и да било, той стана и влезе в съседната стая, която някога бе служебен кабинет на бившия оперативен шев на стария IB, и вдигна телефонната слушалка. Набра номер, известен на малцина.

Звънеше в Стария град, в апартамент, чийто собственик бе един шведски дипломат, но не търсеше нито него, нито американката, която бе наела квартирата от него, а премиер-министъра, който официално се бе отправил на кратко посещение, но на практика се намираше именно там, в Стария град. Карл чу почти целия разговор.

— Здрасти, старче. Извини ме, ако ти преча, но става дума за операцията срещу ООП… Да, била е израелска операция, не са палестинци или каквито и да било други… Да, сигурен съм, защото едно от моите момчета е участвало в самата престрелка… Единият са го оперирали тази нощ, но са го хванали жив и не знаем кой стои зад тази операция… Какво? Казва се Карл Хамилтън… Да, точно така… Да, може да се каже така, хи-хи… Не, струва ми се, че ще накарат колкото се може по-скоро този идиот да млъкне. Ти нали можеш да извикаш този мръсник, Несберг или както там се… Да го извикаш и да му извиеш ръцете… Да, знаем го със сигурност, няма съмнение. Ръководителят на групата е бил подполковник на име Елазар, но не казвай на онзи идиот, че си узнал всичко от мен, защото ще се нахвърли върху източника ми… Не, няма защо. Ще ти звънна по-късно.