Ю Несбьо - Немезида

Отделите за борба с насилието, грабежите и липсата на морал организираха общо коледно тържество в столовата. За всекиго имаше определено място и Бярне Мьолер, Беате Льон и Халвуршен се оказаха един до друг. Между тях стоеше празен стол и чиния с името на Хари.

— Къде е? — попита Мьолер и наля вино на Беате.

— Издирва приятел на Свере Улсен, който твърди, че видял Улсен с още един тип в нощта на убийството — отвърна Халвуршен, който се мъчеше да отвори бутилка бира със запалката си.

— Не звучи особено обещаващо — отбеляза Мьолер. — Но му кажете да не се преуморява. Въпреки всичко човек винаги може да отдели време за коледно събиране.

— Ти му го кажи — предложи Халвуршен.

— Вероятно просто няма желание да идва тук — предположи Беате.

Двамата мъже я изгледаха и се усмихнаха.

— Какво има? — засмя се тя. — Не вярвате ли, че и аз го познавам добре?

Пиха наздравица. Халвуршен не спираше да се усмихва. Направо не отлепяше очи от нея. Нещо — не можеше да определи какво точно — в нея бе променено. Последния път, когато я видя в заседателната зала, не забеляза този живот в очите й; сочните устни; Стойката, грациозния гръб.

— Хари предпочита затвора пред такива мероприятия — Мьолер разказа как веднъж Линда от рецепцията на Полицейската служба за сигурност го принудила да танцува. Беате се смя със сълзи. После се обърна към Халвуршен и леко наклони глава:

— Ти май само седиш и гледаш, а, Халвуршен?

Той усети как бузите му пламнаха и успя само да смотолеви „не“, преди Беате и Мьолер пак да избухнат в смях.

По-късно вечерта той се престраши и я попита има ли желание за един танц. Мьолер остана сам на масата. Иваршон дойде и седна на мястото на Беате. Беше пиян, подсмърчаше и искаше да говори за онзи път, когато седял изплашен до смърт зад кола пред банка в Рюен.

— Беше отдавна, Рюне — успокои го Мьолер. — Току-що беше завършил. Така или иначе нямаше какво повече да направиш.

Иваршон отметна глава назад и изгледа продължително Мьолер. После се изправи и тръгна, а Мьолер си помисли, че Иваршон е от хората, които не осъзнават самотата си.

В един момент диджеите Ли и Ли спряха Purple Rain. Беате и Халвуршен блъснаха неволно една от танцуващите двойки. Халвуршен забеляза как Беате внезапно се вцепени. Погледна към другата двойка.

— Извинете — каза плътен глас. В полумрака проблеснаха бели здрави зъби на лице тип Дейвид Хаселхоф.

След края на празненството се оказа невъзможно да се хване такси. Халвуршен предложи на Беате да я изпрати до вкъщи. Газиха из снега повече от час, докато стигнат до дома й в Опсал.

Беате се усмихна на Халвуршен.

— Ако имаш желание, си добре дошъл.

— С удоволствие — отвърна той. — Много ти благодаря за поканата.

— Значи се разбрахме — кимна Беате. — Утре ще кажа на майка ми.

Той й пожела „лека нощ“, целуна я по бузата и отново тръгна на полярно пътешествие в обратната посока.

На седемнадесети декември Норвежката телеграфна агенция съобщи, че количеството валежи за декември в страната е на път да счупи двадесетгодишен рекорд.

Същия ден Службата за разследване на полицаи, уличени в престъпление, представи становището си по случая „Валер“.

Заключението гласеше, че не са открили нищо нерегламентирано, дори напротив. Том Валер заслужил похвалите им, защото действал коректно и запазил присъствие на духа в изключително критична ситуация. Началникът на криминалната полиция звънна на шефа на полицията и предпазливо се допита до него дали да предложат Том Валер за отличие, но понеже семейството на Алф Гюнерю все пак беше едно от най-влиятелните в града — чичо му работеше в Градския съвет — решиха, че идеята може да се възприеме като неподходяща.

Хари само кимна сухо, когато Халвуршен донесе новината, че Валер се връща на работа.

Настъпи Бъдни вечер и коледното спокойствие се спусна над Земята. Или поне над малка Норвегия.

Ракел изгони Хари и Олег от къщи, за да приготви коледна вечеря. Когато се прибраха, из цялата къща се носеше миризма на ребърца. Улав Хуле, бащата на Хари, пристигна заедно със Сьос с такси.

Сьос остана очарована от къщата, от храната, от Олег, от всичко. По време на вечерята с Ракел си бъбреха като първи приятелки, а старият Улав и малкият Олег седяха един срещу друг и си разменяха едносрични думи. Но ледът се стопи, когато дойде време за подаръците и Олег отвори голямата кутия с надпис „От Улав за Олег“ . Бяха събраните съчинения на Жул Верн. Олег разлисти една от книгите със зяпнала уста.