Ю Несбьо - Немезида

Цяла нощ валя сняг. На следващия ден той се призна за виновен и за убийството на брат си. Мъжът, комуто платил да свърши работата, се казвал Ел Охо, Окото, нямал адрес и си сменял телефонния номер и прякора всяка седмица. Трун се видял с него само веднъж, на паркинг в Сан Пауло, където уточнили подробностите. Ел Охо получил хиляда и петстотин долара капаро, а останалата сума Трун оставил в хартиен плик в сейф на летището. Според уговорката щял да изпрати предсмъртното писмо до пощенски клон в Кампос Белос, квартал на юг от центъра, а после на същото място и ключа, след като получи кутрето на Лев.

Единствената весела част от дългите разпити беше, когато на въпрос как е успял като турист да се свърже с професионален наемен убиец, Трун отговори, че това е значително по-лесно отколкото да намериш норвежки занаятчия. Аналогията едва ли е случайна.

— Веднъж Лев ми обясни — каза Трун, — че се подвизават като plomero до обявите за секстелефони във вестник „Фоля де Сан Пауло“.

— Плум-какво?

— Plomero. Водопроводчик.

Халвуршен изпрати по факса оскъдната информация на бразилското посолство, което се въздържа от хапливи забележки и учтиво обеща да проследи случая.

Пушката АГЗ, използвана от Трун по време на обира, била на Лев и стояла в таванското помещение на „Дисенгрена“ доста години. Оказа се невъзможно да се изясни произходът й, защото серийният й номер беше заличен.

За консорциума от застрахователни компании на „Нордеа“ Бъдни вечер настъпи рано, понеже намериха откраднатите пари на „Бугста“ непокътнати в багажника на автомобила на Трун.

Дните минаваха, снегът се завърна и разпитите продължиха. През един петъчен следобед, когато всички бяха изтощени, Хари попита Трун защо не е повърнал, когато е застрелял съпругата си в главата — нали не понася кръв? В стаята за разпити настъпи мълчание. Трун дълго се взира във видеокамерата в ъгъла. Накрая само тръсна глава.

Но след като приключиха и тръгнаха през Отходния канал обратно към килията му в предварителния арест, той внезапно се обърна към Хари:

— Има различни видове кръв.

През почивните дни Хари седеше на стол до прозореца и наблюдаваше как Олег и съседските деца строят снежна крепост в градината пред дървената къща. Ракел го попита за какво мисли и думите за малко да му се изплъзнат от устата. Вместо това той й предложи да се поразходят. Тя си взе шапката и ръкавиците. Минаха край склона на Холменколен и там Ракел попита дали да не поканят баща му и сестра му на вечеря на Бъдни вечер.

— Ще бъдем само свои хора — стисна ръката му тя.

В понеделник Хари и Халвуршен подхванаха случая „Елен“. Започнаха отначало. Разпитваха стари свидетели, четяха стари доклади, проверяваха вече изоставени идеи и следваха стари следи. Не постигнаха никакъв резултат.

— Имаш ли адреса на онзи, дето твърди, че е видял Свере Улсен заедно с мъж в червена кола в Грюнерльока? — попита Хари.

— Квинсвик. Регистриран е на адреса на родителите си, но се съмнявам да го намерим там.

Хари влезе в „Пицарията на Херберт“ без особени очаквания да попадне на свидетели, склонни на сътрудничество. Все пак в заведението купи бира на младеж с емблемата на Националното обединение на тениската, попита за Рой Квинсвик и разбра, че той вече не е обвързан със задължението да пази тайна, защото наскоро зарязал старите си приятели. Явно Рой бе срещнал християнка и бе изгубил вяра в нацизма. Никой не знаел коя е тя и къде живее Рой в момента, но някой със сигурност го бил видял да стои пред сградата на църковната община Филаделфия и да пее.

Образуваха се снежни преспи, докато снегорините обикаляха по улиците в центъра.

Изписаха от болницата жената, простреляна в клона на „Де ен Бе“ на „Гренсен“. В „Дагбладе“ тя показваше с пръст откъде е минал куршумът, а с два на какво разстояние от сърцето е бил. Сега щяла да се прибере у дома и да подготви коледния празник за съпруга и децата си. В сряда, десет часа, същата седмица Хари изтупа снега от ботушите си пред зала 3 в Главното полицейско управление и почука на вратата.

— Влизайте, Хуле — избуча гласът съдия Валдехауг, който ръководеше вътрешното разследване на стрелбата край Пристанищния склад. Настаниха Хари на стол пред петчленната комисия. Освен съдия Валдехауг присъстваха прокурор, двама разследващи полицаи — мъж и жена — и адвокат Ула Люнде, когото Хари познаваше като строг, но свестен и печен тип.

— Бихме искали да разполагаме с окончателното становище на прокурора, преди да излезем в коледна ваканция — въведе го в ситуацията Валдехауг. — Ще ни осведомите ли за вашето участие в случая възможно най-лаконично и най-подробно?