Ю Несбьо - Немезида

Под тракащия акомпанимент на компютърната клавиатура Хари разказа за кратката си среща с Алф Гюнерю. Когато приключи, съдия Валдехауг му благодари и известно време шумоли с документите. Най-после намери каквото търсеше и погледна Хари над ръба на очилата си.

— Интересува ни дали въз основа на впечатленията си от краткото общуване с Гюнерю останахте изненадан, когато разбрахте, че е извадил оръжие срещу полицай.

Хари се сети какво му мина през ума, като видя Гюнерю на стълбището: хлапак, който се бои да не го набият, но не и закоравял убиец. Хари улови погледа на съдията и отговори:

— Не.

Валдехауг си свали очилата.

— Но когато Гюнерю се е натъкнал на вас, е предпочел да побегне, вместо да извади оръжие. Защо според вас е тази смяна на тактиката при срещата му с Валер?

— Нямам представа — отвърна Хари. — Не съм присъствал.

— Но не ви се струва странно?

— Странно е.

— Но нали току-що казахте, че не сте се изненадали.

Хари леко се залюля назад на стола.

— Не съм полицай от вчера, господин съдия. Вече не ме учудва, че хората вършат необясними неща. Дори и убийците.

Валдехауг отново си сложи очилата и на Хари му се стори, че забелязва наченки на усмивка по сбръчканото му лице.

Ула Люнде се изкашля.

— Както ви е известно, старши инспектор Том Валер беше отстранен за кратко и миналата година заради сходен инцидент във връзка със залавянето на млад неонацист.

— Свере Улсен — уточни Хари.

— Тогава Службата за разследване на полицаи стигна до извода, че няма основания прокурорът да повдигне обвинение срещу него.

— Стигна ви една седмица — добави Хари.

Ула Люнде погледна въпросително Валдехауг, който кимна.

— И все пак — продължи Люнде, — прави ни, естествено, впечатление, че един и същ човек се оказва за втори път в една и съща ситуация. Знаем колко сте задружни вие, в полицията, и с какво нежелание бихте поставили свой колега в затруднение с… ъъъ…

— С доносничество — помогна му Хари.

— Моля?

— Май имахте предвид доносничество .

Люнде и Валдехауг пак се спогледаха.

— Разбирам какво искате да кажете, но предпочитаме да го наричаме предоставяне на уместна информация, която допринася за спазването на правилата на играта. Не сте ли съгласен, Хуле?

Столът на Хари тупна с предните си крака върху пода.

— Всъщност съгласен съм. Просто не умея да боравя с думите така умело както вас.

Валдехауг вече не можеше да сдържа усмивката си.

— Не съм толкова убеден в думите ви, Хуле — Люнде също започна да се подсмихва. — Хубаво е, че сме единодушни, и понеже сте работили заедно с Валер дълго време, бихме искали да ни сътрудничите като познавач на характера му. Другите, с които разговаряхме, споменаха за безкомпромисния подход на Валер към криминално проявените, както отчасти и към останалите. Възможно ли е, в пристъп на моментно лекомислие, Том Валер да е застрелял Алф Гюнерю?

Известно време Хари се взира през прозореца. Едва виждаше очертанията на възвишението Екеберг зад снежната вихрушка, но знаеше, че си е на мястото. Години наред седеше на бюрото си в Главното полицейско управление и хълмът винаги си беше там и завинаги щеше да си остане там, зелен през лятото, черен и бял през зимата. Не можеха да го преместят, стоеше там като неоспорим факт. Хубавото на фактите е, че не ти се налага да умуваш дали ги искаш, или не.

— Не — отговори Хари. — Не е възможно Том Валер да е застрелял Алф Гюнерю в моментен пристъп на лекомислие.

И ако някой от комисията изобщо долови как Хари съвсем леко натърти на думата лекомислие , то той не го изкоментира.

Навън, в коридора, Вебер стана от стола, щом Хари излезе.

— Да заповяда следващият — каза Хари. — Какво носиш?

Вебер вдигна найлонов плик:

— Пистолетът на Гюнерю. Трябва да вляза и да си мина по реда.

— Мм — кимна Хари и си извади цигара. — Пистолетът не е обикновен.

— Израелски е — поясни Вебер. — Йерихон 941.

Хари остана загледан във вратата, която се затръшна след Вебер. Покрай него мина Мьолер и му обърна внимание, че цигарата в устата му не е запалена.

В Отдела за борба с грабежите цареше странна тишина. Първоначално разследващите се шегуваха, че Екзекутора се е спотаил в бърлогата си за зимата, но вече съчиняваха друга версия: позволил е да го застрелят и погребат на тайно място, за да постигне вечен легендарен статус. Снегът се стелеше по покривите на града, свличаше се, нов заемаше мястото му, а димът спокойно се издигаше от комините.