Ю Несбьо - Немезида

— Заглеждали ли сте се какво драскате, докато седите и мислите за други неща? Понякога написаното е много симптоматично. Затова прибрах този лист, за да помисля има ли някакъв смисъл. В началото нямаше. Тоест, когато току-що си научил за смъртта на жена си, седиш изолиран в психиатрично отделение и пишеш „Прекрасен ден“ десетки пъти, значи, че или си мръднал, или пишеш обратното на онова, което мислиш. После обаче ми хрумна нещо.

Градът беше сивкаво блед като лицето на изморен старец, ала днес слънцето открояваше малкото му останали цветове. Като сетна усмивка за сбогом, помисли си Хари.

— Прекрасен ден — повтори той. — Това не е мисъл, коментар или твърдение, а заглавие на съчинение в началното училище.

Покрай прозореца прелетя сивогуша завирушка.

— Трун Грете не разсъждава, той просто пише механично, както и през дните от детството си, когато е упражнявал новия си почерк. Жан Ю, графологът от КРИПОС, вече потвърди, че едно и също лице е написало „прекрасен ден“ и предсмъртното писмо. И съчиненията за училище.

Видеозаписът сякаш се повреди и спря. Кадърът застина — никакво движение, никаква дума. Чуваше се само повтарящият се звук от избутване на листа от копирната машина в коридора.

Накрая Хари се обърна и наруши мълчанието:

— С Льон май подготвихме настроението, за да доведем Трун Грете за един страшно кратък разпит.

Мамка му, мамка му! Хари се опитваше да държи здраво пистолета, но болките топяха силите му, а вятърът блъскаше и дърпаше тялото му. Трун реагира на кръвта точно както се беше надявал и за миг пред Хари се откри възможност за стрелба, но се поколеба. Междувременно Трун премести Беате и Хари едва виждаше малка част от главата и рамото й. Приличаше, сега забеляза, боже, колко приличаше на другата! Премига енергично, за да фокусира погледа си отново. Следващият силен порив на вятъра грабна сивото палто от пейката и за миг като че ли невидим мъж, облечен в предпазен шлифер, притича по тенискорта. Хари знаеше, че ще плисне порой. Стената от дъжд избутваше пред себе си въздушните маси като последно предупреждение. Притъмня, все едно внезапно настъпи нощ, двете фигури пред него се сляха и в същия миг заваля. Затрополиха едри, тежки капки дъжд.

— Двадесет и пет — произнесе Беате с неочаквано висок и ясен глас.

В проблясъка Хари успя да види как телата им хвърлят сенки върху червената настилка. Последва пронизителен изстрел и сякаш се наслои върху ушите му. Едната фигура се откъсна от другата и се свлече на земята.

Хари падна на колене и се чу как изрева:

— Елен!

Видя как останалият прав човек се обърна и закрачи към него с пушката в ръце. Хари се прицели, но дъждът валеше като из ведро и го заслепяваше. Премига и се прицели. Вече не усещаше нищо — нито болка, нито студ, нито тъга, нито радост. Само едно голямо нищо. Не се предвиждаше нещата да са смислени, те просто се повтаряха като във вечна мантра, която обяснява сама себе си — живееш, умираш, възкръсваш, живееш, умираш. Той дръпна наполовина спусъка. Прицели се.

— Беате? — прошепна той.

Тя ритна вратата на оградата и му подхвърли пушката АГЗ. Той я хвана.

— Какво… стана?

— Сетерска треперушка — отвърна тя.

— Сетерска треперушка?

— Бедничкият, мигом се свлече на земята — и тя му показа дясната си ръка. Дъждовните капки се сипеха върху нея и отмиваха течащата от двете рани на пръстите й кръв. — Чаках само нещо да отклони вниманието му. А тази гръмотевица му взе акъла. Май и на теб.

Погледнаха безжизненото тяло в лявата половина на полето за сервис.

— Ще ми помогнеш ли с белезниците, Хари?

Русите й коси се бяха полепили по лицето й, но тя не даваше вид да го забелязва. Усмихна се.

Хари обърна лице нагоре срещу дъжда и затвори очи.

— Боже на небето — измърмори той. — Тази бедна душа няма да получи свободата си преди дванадесети юни две хиляди и двадесета година. Имай милост.

— Хари?

— Да? — отвори очи той.

— Ако няма да бъде свободен до две хиляди и двадесета, трябва незабавно да го отведем в полицията.

— Не говорех за него — отвърна Хари и се изправи. — А за себе си. Тогава ще се пенсионирам.

Прегърна я през рамо и се усмихна.

— Сетерска треперушка, казваш…

През втората седмица на декември отново заваля сняг. Този път сериозно. Виелицата заудря по стените на сградите. Прогнозираха още валежи. В сряда следобед получиха самопризнанието. Трун Грете разказа на адвоката как е планирал и извършил убийството на съпругата си.