Ю Несбьо - Пентаграма

— Ще повярват, разбира се — не се усъмни и за секунда Валер. — Не четеш ли вестници? Не гледаш ли телевизия? Ще дъвчат случая няколко дни, най-много седмица, ако междувременно не се случи нещо по-интересно, което наистина да е сензация.

Хари замълча.

Валер се усмихна.

— В нашия случай има една сензация: надяваше се да не те открия.

— Сигурен ли си?

— В кое?

— Че наистина не съм очаквал да ни намериш?

— Ако си знаел, на твое място щях да си плюя на петите. Вече няма къде да избягаш, Хуле.

— Така е — кимна Хари и мушна ръка в джоба на якето си.

Валер вдигна пистолета. Хари извади мокър пакет цигари.

— В клопка съм. Въпросът е само за кого е предназначена.

Хари извади цигара.

— Какво искаш да кажеш? — присви очи Валер.

— Е — Хари скъса цигарата на две и мушна филтъра между устните си. — Всеобщият отпуск е гадост, а? Хората така и не достигат, та да се отхвърлят всички задачи. Отлагаме почти всичко. Например да поставим камери за видеонаблюдение в общежитие. Или да ги махнем.

Хари забеляза как клепачът на колегата му слабо трепна. Посочи с палец над рамото си.

— Погледни към десния ъгъл, Том. Видя ли?

Валер тутакси се вторачи в указаната посока, а после погледна Хари.

— Както споменах, знам как си устроен, Том. Така или иначе, рано или късно щеше да ни откриеш. Нужно беше само да те затрудня, за да не се усъмниш, че сме ти заложили клопка. В неделя сутринта разговарях надълго и нашироко с твой познат. Оттогава той стои в буса и чака да запише този сеанс. Махни в камерата на Ото Танген.

Том Валер мигаше на парцали, сякаш в окото му влезе прашинка.

— Блъфираш, Хари. Познавам Танген, не би се навил на подобно начинание.

— Дадох му правата за продажба на записа. Само си представи, Том. Сензационното разкриване на картите с участието на мнимия убиец-велокуриер, побъркания детектив и корумпирания старши инспектор. Телевизиите от цял свят ще се избият — Хари пристъпи крачка напред. — Най-добре ми дай пистолета, Том, преди да е станало по-лошо.

— Не мърдай от мястото си, Хари — процеди Валер и Хари видя как цевта на пистолета едва забележимо се измести към гърба на Олег.

Том Валер престана да мига. Мускулите на челюстите му се стегнаха, доби съсредоточен вид. Никой от присъстващите не помръдваше. В общежитието цареше пълна тишина. На Хари дори му се струваше, че чува почти неуловимото дълговълново трептене на стените, което ухото възприема като минимални промени във въздушното налягане. Докато стените пееха, изминаха десет секунди. Десет безкрайно дълги секунди, без Валер да мигне. Веднъж Йойстайн обясни на Хари колко много информация е в състояние да обработи човешкият мозък само за една-единствена секунда. Хари не запомни цифрата, но се сети за пример, даден от Йойстайн: за десет секунди човешкият мозък може да сканира средностатистическа градска библиотека.

Най-после Валер мигна. Хари забеляза как над очите му се спусна някакво спокойствие. Нямаше представа как да го разтълкува, но очакваше лоши новини.

— Интересното при убийствата е — подхвана Валер, — че предполагаемият извършител е невинен до доказване на противното. Засега камерата не е записала как престъпвам закона.

Приближи се до Хари и Свен и дръпна белезниците толкова силно, че Свен се изправи. Със свободната си ръка Валер претърси якетата и панталоните им, без да отмества поглед от Хари.

— Просто си върша работата. Арестувам полицай, отвлякъл затворник от предварителния арест.

— Току-що призна вината си пред камерите — възрази Хари.

— Пред вас — поправи го със смях Валер. — Доколкото ми е известно, тези камери не записват звука. Извършвам напълно законен арест. Тръгвайте към асансьора.

— А как ще обясниш, че си отвлякъл десетгодишно дете? — поинтересува се Хари. — Танген има кадри как насочваш пистолет срещу момчето.

— А, към него ли — Валер блъсна Хари в гърба и той се олюля напред, та завлече и Свен със себе си. — Станал е посред нощ и е дошъл до Главното управление, без да каже на майка си. Нали и преди имаше такъв случай? Срещнал съм го пред сградата, когато съм тръгвал за теб и Свен. Момчето е разбрало, че нещо не е наред. Обяснил съм му ситуацията, а то е изявило желание да помогне. Всъщност именно то ми е предложило тази игра на похитител и заложник, за да не направиш някоя глупост и да пострадаш, Хари.

— Десетгодишно хлапе? — простена Хари. — Наистина ли си въобразяваш, че ще се вържат на такива врели-некипели?