Ю Несбьо - Пентаграма

Том се обърна и затърси пистолета с очи. Видя го на долната стълбищна площадка. Хвана се за парапета и се озова там с два скока. Все още не можеше да движи дясната си ръка. Изруга, сграбчи пистолета и на бегом се качи.

Къде бяха Хари и Свен?

Обърна се тъкмо навреме, за да види как вратата на асансьора се затваря. Захапа пистолета със зъби, хвана дръжката на вратата с лявата си ръка и дръпна с всичка сила. Имаше чувството, че ръката му ще се откачи от рамото. Не успя да я отвори. Том долепи лице до люка на вратата. Вече бяха дръпнали металната решетка и отвътре се чуваха тревожни гласове.

Ама че гаден ден. Сега обаче идва краят. Всичко ще се нареди по възможно най-добрия — начин. Том вдигна пистолета.

Хари се облегна към стената и изчака асансьорът да тръгне. Току-що затвори металната решетка и натисна копчето с надпис МАЗЕ, и някой дръпна вратата на асансьора. Чуха как Валер изпсува.

— Проклетата машина не иска да тръгва! — беснееше Свен, свлякъл се на колене до Хари.

Асансьорът се разтресе, все едно изхълца, но не потегли.

— Ако тази пущина е толкова мудна, той просто ще изтича до мазето и ще ни приветства с добре дошли!

— Млъквай — тихо го скастри Хари. — Вратата от стълбището към мазето е заключена.

Хари мерна сянка зад люка.

— Наведете се! — изкрещя той и бутна Олег към решетката.

Чу се звук като от отпушване на коркова тапа и куршумът се заби във фалшивата облицовка от палисандрово дърво над главата на Хари. Той прикри Олег с тяло и повлече и Свен.

Внезапно асансьорът се разтресе и потегли със скърцане.

— Мамка му — прошепна Свен.

— Хари… — обади се Олег.

Раздаде се шум от счупено стъкло и Хари видя как юмрукът се промушва между решетките над главата на Олег. Инстинктивно затвори очи, за да ги предпази от изсипалия се дъжд от стъклени парчета.

— Хари!

Викът на Олег проникна в цялото му тяло: в ушите, в носа, в устата, в гърлото. Задуши го. Хари отвори очи и пред погледа му се изпречиха облещените в ужас очи на детето; отворената уста, изкривена от болка и паника; дългата черна коса, увиснала на голяма бяла ръка, която вдигаше Олег от пода.

— Хари!

Чу как крещи Елен, как крещи Ракел. Всички викаха името му.

— Хари!

Вторачи се в бялото, бавно преминаващо в черно. Нима губи съзнание? Виковете заглъхнаха като отмиращо ехо. Отнесе се. Прави са. Винаги, когато става напечено, той си плюе на петите. Старае се да не присъства. Стяга си куфара. Отваря бутилката. Заключва вратата. Обзема го страх и ослепява. Прави са. Ако досега не са били, то сега ще потвърди думите им.

— Тате!

Усети как го ритнаха в гърдите. Отново прогледна. Под носа му Олег риташе с крака във въздуха, а главата му сякаш се бе сраснала с ръката на Валер. Асансьорът обаче беше спрял. Веднага разбра причината: Валер бе разместил металната решетка. Хари погледна седналия на пода, втренчен неподвижно поглед пред себе си Свен.

— Хари! — извика Валер от стълбището. — Натисни копчето за нагоре, иначе ще застрелям хлапето!

Хари се изправи и веднага пак се наведе, но успя да види каквото му трябваше. Вратата на четвъртия етаж се намираше на половин метър над асансьора.

— Ако стреляш оттам, Танген ще те има на запис — Хари се опита да разубеди Валер.

Чу тихия му смях.

— Кажи ми, Хари: ако твоята кавалерия наистина съществува, защо още не се е намесила?

— Тате… — простена Олег.

Хари затвори очи.

— Слушай, Том, асансьорът няма да тръгне, ако решетката не е затворена както трябва. Ръката ти пречи. Пусни Олег, за да я оправим.

— За глупак ли ме смяташ? — засмя отново Валер. — Трябва да дръпнете решетката само няколко сантиметра. Ще успеете дори и да държа момчето.

Хари погледна Свен. Отвърнаха му с разфокусиран поглед.

— Добре — съгласи се Хари. — Но имаме белезници и ми е нужна помощта на Свен. А той явно не е на себе си.

— Свен! — извика Валер. — Чуваш ли ме?

Свен вдигна глава.

— Помниш ли Лодин, Свен? Предшественика ти в Прага?

Ехото се разнесе по стълбището.

Свен преглътна.

— Главата в струга, Свен? Да не би да искаш и ти да го последваш?

Свен се изправи на треперещите си крака. Хари го хвана за яката и го придърпа плътно до себе си.

— Разбираш ли какво се иска от теб, Свен? — извика той в бледото като на сомнамбул лице, бръкна в задния си джоб и извади ключ.

— Внимавай да не се размести решетката. Чуваш ли? Дръж я здраво, когато асансьорът тръгне.

Хари посочи към едно от черните, кръгли и олющени копчета на конзолата.