Ю Несбьо - Пентаграма

Влезе в 406.

Желязото издрънча в радиатора.

— Добри новини? — почти умолително попита Свен.

Хари усети лошия му дъх, докато откопчаваше белезниците.

— Не.

— Не?

— Ще дойде с Олег.

Хари и Свен седяха на пода в коридора и чакаха.

— Закъснява — отбеляза Свен.

— Да.

Мълчание.

— Да поиграем. Кажи парче на Иги Поп, започващо със „С“ — предложи Свен. — Ти започни.

— Престани.

— „China Girl“ 55 55 „China Girl“ (англ.) — „Китайско момиче“. — Бел.прев. .

— Не сега, Свен.

— Ще се разсеем. „Candy“ 56 56 „Candy“ (англ.) — „Бонбон“. — Бел.прев. .

— „Cry for Love“ 57 57 „Cry for Love“ (англ.) — „Вопъл за любов“. — Бел.прев. .

— „China Girl“.

— Вече го каза, Сивертшен.

— Има две версии.

— „Cold Metal“ 58 58 „Cold Metal“ (англ.) — „Студен метал“. — Бел.прев. .

— Изплашен ли си, Хари?

— До смърт.

— И аз.

— Добре. Това увеличава шансовете ни за оцеляване.

— С колко? С десет процента? С два…

— Шшт! — изсъска Хари.

— Това асансьорът ли е? — прошепна Свен.

— Качва се насам. Дишай дълбоко и спокойно.

Чуха как асансьорът спря с тих стон. Минаха две секунди. После се разнесе дрънченето на металната решетка. Продължи доста време: явно Валер отваряше вратата много внимателно. Шепот. Отвори шахтата за боклука. Свен погледна въпросително Хари.

— Вдигни си ръцете, за да ги вижда — прошепна Хари.

Белезниците издрънчаха, когато двамата мъже едновременно вдигнаха ръце. Стъклената врата към коридора се отвори.

Показа се Олег: обут с топлинки, наметнат с горнище на анцуг над пижамата. Спомените внезапно връхлетяха Хари. Коридор, нощен шум, звук от крака, влачещи се топлинки; мама; болницата.

Том Валер вървеше плътно зад Олег с ръце в джобовете. Хари обаче виждаше как цевта на пистолета опъва черното кожено яке.

— Спри — нареди Валер, когато между Олег и двамата мъже останаха пет метра.

Олег се вторачи в Хари с черните си изплашени очи. Хари се насили да му внуши спокойствие с поглед.

— Защо сте се закопчали така, момчета? Вече станахте неразделни, а? — прогърмя гласът на Валер.

Явно Валер е проверил списъка, изработен преди акцията, помисли си Хари, и е разбрал, че на четвъртия етаж няма никого.

— Стигнахме до извода, че сме в един кюп — обясни Хари.

— А защо не сте в стаята, както наредих? — Валер зае такава позиция, че Олег да остане между тях.

— Защо искаш да сме вътре? — поинтересува се Хари.

— Сега не ти задаваш въпросите, Хуле. Влизайте в стаята. Веднага.

— Няма да стане, Том.

Хари показа свободната си ръка. Държеше два ключа: единият, тип „Йейл“, а другият по-малък.

— За стаята и за белезниците — поясни той.

После зяпна, сложи двата ключа върху езика си и затвори уста. Намигна на Олег и преглътна.

Том Валер гледаше невярващо как адамовата ябълка на Хари бурно се повдигна няколко пъти.

— Налага се да промениш плана, Том — изпъшка Хари.

— Кой план?

Хари сгъна крака, подпря се на стената и се надигна от пода. Валер извади ръка от джоба си. Насочи пистолета към Хари. По лицето на Хари се изписа кисела физиономия и той се потупа два пъти по гърдите, преди да заговори:

— Не забравяй, че от няколко години те държа под око, Том. Знам горе-долу как действаш. Как си убил Свере Улсен в дома му и си го представил като акт на самозащита. И как за втори път изигра същия номер до Пристанищния склад. Според мен възнамеряваш да застреляш мен и Свен Сивертшен в стаята, като инсценираш, че аз съм убил първо него, а после и себе си; след това да си тръгнеш от местопрестъплението и да оставиш колегите да ме намерят. А не си ли планирал да подадеш анонимен сигнал в полицията, че си чул изстрели от общежитието, а?

Том Валер хвърли нетърпелив поглед към коридора.

Хари продължи:

— Обяснението е ясно като бял ден. На Хари Хуле са му се струпали твърде много неща: психотичен алкохолик е, приятелката му го е зарязала, изгубил е работата си. И като капак на всичко отвлича арестант. Изпитва саморазрушителен гняв, преминаващ в ужас. Жертва е на лична трагедия, почти — но не напълно — неразбираема. Нещо такова ли ти мина през ума?

Валер леко се усмихна:

— Добър опит. Забравяш обаче частта, в която той, съсипан от любовна мъка, отива през нощта в дома на любимата си, промъква се вътре незабелязано и отвлича сина й. Затова го откриват заедно с вас.

Хари се съсредоточи върху дишането си.

— Наистина ли си мислиш, че всички — Мьолер, началникът на криминалната полици, медиите — ще повярват така лесно на такава история?