Ю Несбьо - Пентаграма

— Можел си да го скриеш на друго място, без да рискуваш кучето да го надуши, но вероятно това решение те е възбуждало. А какво направи с пръста на Камила Луен? Отрязал си го, докато е била жива.

— А, да, Камила — почти замечтано се усмихна Вили, сякаш Хари събуди приятен спомен. — Ще си остане тайна между мен и нея, Хари.

Вили освободи предпазителя. Хари преглътна.

— Дай ми пистолета, Вили. Всичко свърши. Няма смисъл.

— Има, разбира се.

— А именно?

— Обичайният, Хари. Представлението да свърши подобаващо. Нали не си въобразяваш, че публиката ще остане доволна, ако без съпротива позволя да ме арестуваш и да ме отведеш? Нужен ни е грандиозен финал, Хари. Хепиенд. Ако няма такъв, ще го измисля. Това е…

— … житейското ти мото — прошепна Хари.

Вили се усмихна и опря пистолета о челото на Хари.

— Исках да кажа мъртвешкото.

Хари затвори очи. Искаше само да поспи, да го повозят по разлюляната повърхност на някоя река и да го пренесат на отсрещния бряг.

Ракел се сепна насън и отвори очи.

Присъни й се Хари. Двамата се возеха на лодка.

Спалнята тънеше в мрак. Май нещо й се счу. Дали се е случило нещо?

Заслуша се в успокоителното трополене на дъждовните капки върху покрива. За всеки случай провери дали мобилният й телефон върху нощното шкафче е включен. Може пък да й се обади.

Затвори очи и се унесе.

Хари изгуби представа за времето. Отвори очи и му се стори, че светлината пада под друг ъгъл в празната стая. Не беше в състояние да определи дали е изминала секунда, или минута.

На леглото нямаше никого. Вили бе изчезнал.

Звукът от течаща вода се завърна в ушите му. Звук от дъждовни капки и пуснат душ.

Изправи се, олюлявайки се, и се втренчи в синия дюшек. Лицето, издигнало се до повърхността, напомняше гипсова отливка.

Излезе от спалнята. Вратата към терасата зееше широко отворена. Приближи се до парапета и погледна към двора. Слезе на долния етаж, оставяйки след себе си мокри следи по белите стъпала. Отвори вратата на банята. Зад сивата завеска пред душа се очертаваше женски силует. Хари я дръпна настрани. Вратът на Тоя Харанг беше наведен към смесителя, а брадичката почти докосваше гърдите й. Около шията й бе омотан черен чорап, завързан за горната част на душа. Очите й бяха затворени, а по дългите й черни мигли висяха капки вода. Полуотворената й уста беше пълна с жълта смес, прилична на засъхнала пяна. Същата субстанция имаше в ноздрите, ушите и дупчицата на слепоочието й.

Хари спря душа и излезе.

На стълбището не се виждаше жив човек.

Хари стъпваше предпазливо. Чувстваше цялото си тяло изтръпнало, очакваше да се вкамени всеки момент.

Бярне Мьолер.

Трябва да се обади на Бярне Мьолер.

Мина през тунела към задния двор. Дъждът капеше по главата му, но той не усещаше нищо. Съвсем скоро ще се парализира. Сушилникът в двора вече не скърцаше. Хари нямаше сили да го погледне. Забеляза жълт пакет от цигари на асфалта. Вдигна го, бръкна и си извади цигара. Мушна я в устата си, опита се да я запали, но установи, че краят й е мокър.

Ще се обади на Бярне Мьолер. Ще го накара да изпрати дежурен екип. Заедно с Мьолер ще се отправят към общежитието. Там ще разпитат Свен Сивертшен. Веднага ще запишат свидетелските му показания на диктофон. Мьолер ще даде заповед да арестуват Том Валер. А после Хари ще се прибере у дома при Ракел.

С крайчеца на окото си зърна сушилника.

Изруга, скъса цигарата на две, лапна филтъра и я запали при втория опит. Защо се стресира толкова? Вече нямаше закъде да бърза. Всичко свърши.

Обърна се към сушилника.

Беше се килнал на една страна, но забитият в асфалта стълб явно бе успял да поеме по-голямата част от тежестта. Само едно пластмасово въже се бе откъснало поради увисналото на него тяло на Вили с ръце, разперени встрани. Мократа коса бе полепнала по лицето, а очите — ритуално забелени, сякаш в молитва. На Хари му хрумна странна мисъл: гледката е някак красива. Голото му, увито в мокър чаршаф тяло, силно напомняше викингско украшение на носа на кораб. Вили постигна целта си: създаде грандиозен финал.

Хари извади мобилния телефон от джоба и въведе PIN-кода. Пръстите не го слушаха. Сякаш се превърна в камък. Набра номера на Бярне Мьолер. Понечи да натисне зеленото копче, но телефонът предупредително иззвъня. Хари се стресна, едва не го изтърва. Върху екрана се изписа, че има ново съобщение на гласовата поща. Е, и какво от това, че някой е звънял? Нали телефонът не е негов. Поколеба се. Вътрешният глас му диктуваше първо да се обади на Мьолер. Затвори очи и натисна копчето.