Ю Несбьо - Пентаграма

— Ще видим — отсече Валер. — Добре, народе, излизаме и спираме пред асансьора. Първият куршум е за онзи, който се опита да се направи на интересен.

Валер тръгна към вратата на асансьора и натисна копчето. От шахтата се раздаде трополене.

— Странно колко е тихо в общежитията през ваканцията, а? — усмихна се той на Свен. — Като в къща на призраци.

— Откажи се, Том — с мъка произнесе думите Хари. Устата му сякаш беше пълна с пясък. — Твърде късно е. Разбери, няма да ти повярват.

— Скъпи колега, започваш да се повтаряш — Валер хвърли поглед към кривата чертичка, която се въртеше върху кръглото стъкло като стрелка на компас. — Ще се вържат, Хари. По простата причина, че… — поглади горната си устна той, — … няма да има кой да ме опровергае.

Сега Хари проумя какъв е планът. Асансьорът. Там няма камери. Там ще се случи. Нямаше представа какво ще измисли Валер за пред полицията — дали че се е стигнало до спречкване, или че Хари е взел пистолета — но не се съмняваше в едно: и тримата ще намерят смъртта си в този асансьор.

— Тате… — обади се Олег.

— Всичко ще се нареди, момчето ми — успокои го Хари и се насили да се усмихне.

— Да — съгласи се Валер. — Всичко ще се подреди.

Чу се метално щракване. Асансьорът се приближаваше. Хари погледна облата дървена дръжка на вратата му. Така закрепи пистолета, че с едно-единствено движение да успее да хване дръжката, намествайки пръст на спусъка, и да го откъсне от тиксото.

Асансьорът спря и леко се разклати.

Хари си пое дъх и протегна ръка. Пръстите му се плъзнаха под облицованата с плочки стена. Очакваше да напипа твърдата хладна стомана, но не усети нищо. Абсолютно нищо. Само допира до дървото и къс отлепено тиксо.

Том Валер въздъхна.

— Опасявам се, че го хвърлих в шахтата за боклук, Хари. Наистина ли очакваше да не претърся етажа за оставено оръжие? — Валер отвори вратата с едната си ръка, а с другата го посочи с пистолета. — Момчето да влезе първо.

Хари погледна встрани, за да не срещне очите на Олег. Нямаше сили да издържи въпросителния поглед на детето, молещо за още едно обещание. Хари кимна мълчаливо към вратата. Олег влезе и застана в дъното на асансьора. Слабата светлина от тавана падаше върху кафявите стени, облицовани с имитация на палисандрово дърво, изпъстрени с мозайка от любовни обяснения, лозунги, полови органи и поздрави.

Над главата на Олег пишеше SKREW U 59 59 Skrew u (англ.) — майната ти. — Бел.прев. .

Гробница, помисли си Хари. Същинска гробница.

Мушна свободната си ръка в джоба на якето. Както отбелязахме, не си падаше по асансьори. Дръпна белезниците, като раздвижи лявата си ръка, Свен изгуби равновесие и политна към Валер. Валер се обърна и в същия миг Хари вдигна дясната си ръка над главата. Прицели се като матадор с пика със съзнанието, че има право само на един опит, а точността е по-важна от силата.

Стовари ръка върху Валер.

Острието на длетото разкъса коженото яке. Металът проникна в меката тъкан точно над ключицата на дясното рамо, проби яремната вена, навлезе в нервния сплит на брахиалния плексус и парализира двигателните нерви към ръката. Пистолетът тупна на каменния под и се търкулна по стълбите. Валер погледна слисан към дясното си рамо. Ръката му висеше безжизнена под малката зелена дръжка на длетото, стърчаща от тялото му.

Денят на Том Валер беше дълъг, изпълнен с гадости още от сутринта, когато му съобщиха за бягството на Хари и Сивертшен. Гадостите не свършиха дотук: залавянето на Хари се оказа по-трудно от очакваното и Том обясни на останалите членове на престъпната група, че се налага да отвлекат момчето. Те обаче не се съгласиха. Било твърде рисковано. През цялото време Том знаеше вътрешно, че ще извърви сам последната отсечка. Винаги ставаше така. Никой няма да го спре, но и никой няма да му помогне. Хората му проявяват лоялност, докато начинанието си струва. После всеки се спасява сам. А гадостите така и нямаха край. Сега не чувстваше ръката си. Усещаше единствено как по гърдите му се стича нещо топло. Явно длетото проби богато кръвоснабден участък.

Пак се обърна към Хари точно навреме, за да види как лицето му се уголемява. В следващия миг Валер чу оглушително скърцане, когато Хари се засили и го удари с глава по носа. Том Валер политна назад. Хари замахна с дясната си ръка, но Валер избегна удара. Хари понечи да повтори опита, ала лявата му ръка беше все още закопчана за Свен Сивертшен. Том си пое жадно въздух през устата и усети как болката разнесе бяла, животворна ярост по вените му. Възстанови равновесието си напълно. Прецени разстоянието, приклекна, отскочи с лекота и се завъртя на един крак, докато другият ритна високо във въздуха. Перфектен у тек . Удари Хари в слепоочието и той падна странично, като събори и Свен Сивертшен.