Ю Несбьо - Пентаграма

Свен изгледа продължително Хари. Той мушна ключа в белезниците и го завъртя. Кимна.

— Добре — извика Хари. — Готови сме. Ще затворим решетката.

Свен застана с гръб към вратата. Хвана я с две ръце и я дръпна надясно. Валер изпъшка, когато решетката повлече ръката му в същата посока. Допирните точки на пода и решетката се съединиха с меко щракване.

— Готово! — извика Хари.

Зачакаха. Хари направи крачка напред и погледна нагоре. От тесния процеп между люка и рамото на Валер го фиксираха две очи: едното, широко отворено, изпълнено с гняв — на Валер; а другото, черно, незрящо — на пистолета.

— Натиснете копчето за нагоре — заповяда Валер.

— Ако пощадиш момчето — настоя Хари.

— Дадено.

Хари кимна бавно и натисна копчето на асансьора.

— Знаех си, че все някога ще вземеш правилното решение, Хари.

— По принцип хората правят точно така.

Хари видя как едната вежда на Валер неочаквано се смъкна. Вероятно защото забеляза висящите от китката му белезници. Или го смути интонацията на Хари. Може би просто и той усети, че мигът настъпи.

Асансьорът се разтресе и въжетата изскърцаха предупредително. Хари пристъпи пъргаво напред, протегна се на пръсти от кабината и щракна едната гривна на белезниците около китката на Валер.

— По дяв… — сепна се Валер.

Хари вдигна краката си. Белезниците се забиха до кръв в китките на двамата мъже, когато деветдесеткилограмовият Хари задърпа Валер в асансьора. Валер се помъчи да окаже съпротива, но ръката му навлезе през люка чак до рамото.

Гаден ден.

— Мамка му, пусни ме!

Том крещеше с буза, опряна о студената врата. Мъчеше се да си издърпа навън ръката, но тежестта беше голяма. Викаше, изпълнен с гняв, и удряше пистолета с всичка сила във вратата. Не биваше да става така. Развалиха му плановете. Опропастиха, събориха пясъчните му кули, а после се хилеха злорадо. Ще видят те, някой ден ще им даде да се разберат. Чак сега забеляза… как металът на решетката опира в ръката му, а асансьорът се движи. Но в погрешната посока: надолу. Усети как гърлото му се сви, когато осъзна случващото се. Асансьорът ще го затисне като гилотина на забавен каданс. Проклятието надвисна и над него.

— Дръж здраво решетката, Свен! — извика Хари.

Том пусна Олег и се помъчи да дръпне ръката си, но Хари тежеше много. Том усети как го обзема паника, направи отчаян опит да помръдне. И още един. Стъпалата му се плъзгаха по гладкия под. Усети как таванът на кабината притиска рамото му. Разумът го напусна.

— Недей, Хари. Спри го.

Искаше да го извика, но сълзите го задавиха.

— Милост…

Тик-так.

Хари слушаше хода на секундарната стрелка със затворени очи и броеше. Часът сигурно е точен, защото звукът идваше от златен ръчен часовник „Ролекс“.

Тик-так.

Ако брои правилно, стоят в асансьора от четвърт час. От петнадесет минути. Изминаха деветстотин секунди, откакто Хари натисна „стоп“ в асансьора между първия етаж и мазето, увери спътниците си, че са на сигурно място и трябва само да почакат малко. В продължение на деветстотин секунди седяха неподвижно и се ослушваха за стъпки и гласове; за врати, които се отварят или затварят. Хари отброи със затворени очи деветстотин удара на секундарната стрелка на часовника около китката на кървавата ръка върху пода, все още закопчана към неговата.

Тик-так.

Хари отвори очи. Откопча белезниците и се запита дали ще успее да влезе в колата през багажника на колата, след като глътна ключа.

— Олег — прошепна той и леко разтърси рамото на спящото дете. — Имам нужда от помощта ти.

Олег се изправи на крака.

— Какъв е смисълът? — попита Свен и погледна нагоре: Олег, качен на раменете на Хари, развърташе луминесцентните лампи на тавана.

— Вземи ги — каза му Хари.

Свен протегна ръце към Олег и пое едната.

— Целта е, първо, очите ми да свикнат с тъмнината, преди да вляза в мазето — обясни Хари. — Второ, не ми се ще да изглеждаме като светещи мишени, когато отворим вратата на асансьора.

— Валер? В мазето? — невярващо възкликна Свен. — Стига де, никой не би оцелял след подобно нещо — насочи той лампата към вече бледата като восък ръка на пода. — Помисли си колко кръв е изгубил. И какъв шок е преживял.

— Опитвам се да си представя всички възможни сценарии — отвърна Хари.

После притъмня.

Тик-так.

Хари излезе от асансьора, стъпи рязко встрани и клекна на пода. Чу хлопването на вратата зад гърба си. Изчака асансьорът да потегли. Разбраха се Свен и Олег да го спрат между мазето и първия етаж, където ще бъдат в безопасност.