Ю Несбьо - Пентаграма

Хари предположи, че началникът говори за дъжда.

— Най-после — повтори той, без да сваля очи от луната.

— Ама че си смелчага — Мьолер потупа Олег по коляното, а хлапето се усмихна вяло и погледна към Хари.

Мьолер се обърна напред.

— Вече не усещам болката в корема — продължи той. — Изчезна яко дим.

Откриха Йойстайн Айкелан на същото място, където отведоха Свен Сивертшен: в ареста. Според документацията на Разплакания Грот Том Валер довел Йойстайн по подозрение за шофиране на такси в нетрезво състояние. Кръвните проби отчели няколко промила в повече. Мьолер разпореди да зарежат всички формалности и незабавно да освободят Айкелан. Изненадващо Разплакания Грот нямаше възражения, а, напротив, дори се показа необичайно отзивчив.

Ракел ги чакаше на вратата. Полицейската кола зави по хрущящия чакъл на площадката пред къщата.

Хари се наведе и отвори вратата на Олег. Момчето мигом изскочи навън и се затича към Ракел.

Мьолер и Хари останаха в колата, загледани в двете притихнали, притиснати една към друга фигури.

Мобилният телефон на Мьолер звънна и той го долепи до ухото си. Каза два пъти „да“, веднъж „ясно“ и затвори.

— Обади се Беате. Намерили найлонов плик с пълна екипировка за велокуриер в кофата за смет в двора на Барли.

— Мм.

— Ще настане пълен ад — предвиди Мьолер. — Всички ще искат да се докопат до теб, Хари: вестници, радио, телевизия. Не само нашите, но и чуждестранни. И в Испания знаят за убиеца-велокуриер, само си представи. Е, не за пръв път ще се сблъскаш с такава ситуация.

— Ще оцелея.

— Сигурен съм. Имаме и запис на случилото се снощи в общежитието. Само се питам как Танген е успял да пусне камерите в буса в неделя следобед, забравил е да ги спре и си е тръгнал с влака за вкъщи — Мьолер изгледа изпитателно Хари, но не получи отговор. — Ти извади небивал късмет, защото Танген е изтрил достатъчно информация на харддиска, та да има място за запис на няколко денонощия. Всъщност е направо невероятно. Почти ми се струва, че е било предварително планирано.

— Почти — промърмори Хари.

— Ще започнем вътрешна проверка. Свързах се със службата за разследване на полицаи, извършили престъпление, и ги осведомих за заниманията на Валер. Не изключваме възможността в този случай да са замесени повече хора от полицията. Утре ще проведа първата си среща по този повод. Ще разнищим случая, Хари.

— Щом казваш, шефе.

— Не ми звучиш много убеден.

— А ти убеден ли си?

— Защо да не съм?

— Защото и ти не знаеш на кого можеш да разчиташ.

Мьолер премига два пъти, без да успее да формулира отговор, и хвърли бегъл поглед към полицая зад волана.

— Ще ме изчакаш ли малко, шефе?

Хари излезе от колата. Ракел пусна Олег от прегръдките си и той влезе в къщата.

Държеше ръцете си скръстени на гърдите, а погледът й бе прикован към ризата му, когато спря пред нея.

— Вир-вода си — промълви тя.

— Е, като вали…

— … се мокря — усмихна се тъжно тя, погали го по бузата и прошепна: — Свърши ли се?

— Засега да.

Тя затвори очи и се наведе към него. Той е притегли към себе си.

— Нищо му няма — успокои я Хари.

— Знам. Каза, че не бил много изплашен, защото си бил с него.

— Мм.

— Ти как си?

— Добре.

— Наистина ли? И това е краят?

— Да — прошепна той в косите й: — Последен работен ден.

— Чудесно — зарадва се тя.

Хари усети как тялото й се приближи и запълни всички празнинки помежду им.

— Следващата седмица започвам на чисто. Ще се справя.

— На работата, която ти препоръча твой приятел? — попита тя и сложи ръка на тила му.

— Да — ароматът й го замая. — Йойстайн. Сещаш ли се?

— Таксиметровият шофьор?

— Да. Във вторник има изпит за разрешително. Всеки ден зубря имена на улици в Осло.

Тя се засмя и го целуна по устата.

— Какво мислиш?

— Че си луд.

Смехът й ромонеше като поточе в ушите му. Той избърса сълза от бузата й.

— Трябва да тръгвам — каза той.

Тя се насили да се усмихне, но Хари усети колко неуспешен е опитът.

— Не мога — успя да продума тя, преди плачът да задуши гласа й.

— Напротив.

— Не мога… без теб.

— Не е вярно — възрази Хари и отново я притегли към себе си. — Справяш се отлично без мен. Въпросът по-скоро е дали ще ме изтърпиш.

— Това ли е въпросът? — прошепна тя.

— Нужно е да помислиш, знам го.

— Нищо не знаеш.

— Първо си помисли, Ракел.

Тя се наведе назад и Хари усети извивката на гърба й. Ракел разгледа лицето му. Търси симптом на промяна, мина му през ума.