Ю Несбьо - Пентаграма

Началникът на криминалната полиция решително пресуши остатъка от бирата и избърса уста с опакото на ръката си:

— Каза ли нещо?

— Валер ли? — вдигна вежда Хари.

— Да. Каза ли нещо преди да умре? Кои са съучастниците му? Колко души са замесени?

— Не — Хари реши да си остави последната цигара за по-късно. — Нищо не каза. Абсолютно нищо.

— Жалко — шефът го погледна безизразно. — А заснетият видеоматериал? Разкрива ли нещо в този ред на мисли?

Хари срещна синия поглед на началника. Доколкото знаеше, началникът бе прекарал целия си живот в работоспособна възраст в полицията. Носът му беше остър като брадва, устата — права водоравна линия, ръцете — груби и големи. Беше част от основата на планината, наречена полиция — твърд, надежден гранит.

— Кой знае? — отвърна Хари. — Така или иначе няма какво да му мислим. Нали ще съчиня версия, която не дава поле за… — Хари откърти сухата коричка лак — спекулации.

Осветлението започна да премига като по подаден сигнал.

Хари се изправи.

Спогледаха се.

— Искаш ли да те метна до вкъщи?

— Ще се замъкна пеш — поклати глава Хари.

Началникът стисна силно ръката му и я задържа в своята. Хари пое към изхода, но се спря и се обърна:

— Сещам се за едно нещо, казано от Валер.

— Така ли? — предпазливо попита началникът, а побелялата му вежда се смъкна.

— Да. Помоли за милост.

Хари тръгна по прекия път през гробището на Нашия Спасител. От дърветата се стичаха дъждовни капки, падаха върху долните листа с леки въздишки и накрая се спускаха на жадно поглъщащата ги земя. Вървеше по пътечката между гробовете и чуваше как мъртъвците разговарят. Поспря да ги послуша. Шептяха на влажните, плющящи по бузите им езици. Зави наляво и излезе на улицата.

Влезе в апартамента, съблече се, мушна се под душа и пусна горещата вода. Парата се полепи по стените и той стоя така, докато кожата му се зачерви и омекна. Влезе в спалнята. Водата се изпари от тялото му и той си легна, без да се подсуши. Затвори очи, зачака да го обори сън или да се появят картините. Да видим кое ще се появи първо.

Вместо тях долови шепот.

Ослуша се.

Какво ли си шепнат?

Какви ли планове кроят?

Разговаряха шифровано.

Надигна се в леглото. Допря глава до стената и усети вдлъбнатите резки от пентаграмата.

Погледна часовника. Скоро ще се развидели.

Стана и излезе в коридора. Прерови джобовете на якето си за последната цигара. Откъсна връхчето й и я запали. Седна във фатерщула в хола в очакване на утрото.

В стаята нахлуваше лунна светлина.

Сети се за вторачения във вечността Том Валер и за мъжа, с когото разговаря в Стария град, след като чу спомените на Валер на терасата пред столовата. Откри въпросния мъж лесно, защото имаше същия псевдоним — Суло — и все още работеше в семейния павилион.

— Том Брюн? — в отговор попита мъжът зад облепения с плочки тезгях и прокара ръка през лъщящата си мазна коса. — Разбира се, че го помня. Бедничкият. Баща му, безработен зидар, здраво го млатеше. Пиеше много. Приятел? Не, сме били приятели с Том Брюн. Да, на мен ми викат Суло. Дали с Том Брюн сме пътували с влак? — той се засмя. — Не, не съм пътувал с влак по-далеч от Мос. Всъщност не помня да е имал много приятели. В паметта ми е останал като учтиво момче, от онези, дето помагат на стариците да пресекат улицата, малко като скаут. Обаче беше и особняк. Баща му почина при мистериозни обстоятелства. Дяволски странна злополука.

Хари прокара пръст по гладката маса. Усети как по кожата му се полепиха малки частици: жълт прах от длетото. Червената лампичка на телефонния секретар премига. Журналисти, най-вероятно. Утре ще се почне. Хари облиза върха на пръста си. Имаше горчив вкус на мазилка. Вече му мина през ума, че може да е от стената над вратата на 406-та стая, когато Вили Барли е издълбал кръста на марата . Хари премлясна. В такъв случай зидарят явно е забъркал странна смес, защото се усещаше и някакъв сладникав привкус. Не, по-скоро метален. На яйца.

Сканиране: dune, 2015

Разпознаване, корекция и форматиране: ventcis, 2015

Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА.

Издание:

Ю Несбьо

Пентаграма

Превод: Ева Кънева, 2011

Художник на корицата Борис Драголов

ИК „ЕМАС“

www.emasbooks.com

Аре Теле (р. 1936), Фредрик Торп (р. 1937) и Кнют Осен (1936–1996) — тримата архитекти, проектирали сградата на Главното полицейско управление в Осло. „Теле-Торп-Осен“ е името на съвместно ръководената от тях фирма.