Ю Несбьо - Пентаграма

— Защо да го правя?

— Така или иначе няма как да използвам думите ти в съдебната зала. Нямам свидетели, а влязох в жилището ти без юридическо разрешение.

— Е, да, но ти си умен мъж, Хари. Ами ако без да искам издам нещо, което ще ти послужи при разследването?

— Възможно е, но според мен си склонен да поемеш този риск.

— Защо?

— Защото изгаряш от желание да ми разкажеш. Само се чуй.

— Значи мислиш, че ме познаваш, а, Хари? — засмя се гръмко Вили.

Хари поклати глава, докато търсеше пакета с цигари. Напразно. Сигурно е паднал от джоба му, когато се строполи на покрива.

— Не те познавам, Вили. Нито теб, нито побратимите ти. От петнадесет години разследвам убийства и въпреки това научих само едно: всички искат да споделят преживяното с някого. Помниш ли какво ме накара да ти обещая в театъра? Да заловя злосторника. Ето, удържах на думата си. Нека сключим сделка. Ти ми казваш как, а аз ти разкривам с какви доказателства разполагам срещу теб.

Вили погледна Хари с желанието да прозре мислите му. Едната му ръка галеше дюшека.

— Прав си, Хари. Искам да ти разкажа или, по-точно, искам да ме разбереш. Доколкото те познавам, ти си способен на това. Не съм те изпускал от поглед, откакто започна разследването по случая.

Вили се засмя, като видя изражението на Хари.

— Не знаеше ли?

В отговор Хари вдигна рамене.

— Издирването на Свен Сивертшен ми отне повече време, отколкото очаквах — започна разказа си Вили. — Извадих копие на снимката от писмото до Лисбет и заминах за Прага. Обиколих всички кафенета и барове в Мустек и Перлова, показвах снимката на персонала и разпитвах дали някой познава норвежец на име Свен Сивертшен. Никакъв резултат. Беше очевидно обаче, че неколцина от тях знаеха повече, отколкото искаха да ми кажат. След няколко дни смених тактиката. Вече разпитвах дали някой може да ми продаде червени диаманти, каквито са ми казали, че има в Прага. Представях се за датски колекционер на скъпоценни камъни на име Петер Сандман и дадох да се разбере, че съм склонен да платя доста добре за специална разновидност на тези диаманти, шлифовани като петолъчни звезди. Обявих на всеослушание в кой хотел съм отседнал. След два дни телефонът в стаята ми звънна. Познах го по гласа. Преправих моя и говорих на английски. Под предлог, че в момента водя преговори за друга покупка на диаманти, го помолих да ме потърси по-късно вечерта. А дали има телефонен номер, на който винаги мога да се свържа с него? Долових как се мъчи да не издаде нетърпението си да сключим сделка и разбрах колко лесно бих могъл още същата вечер да си уговоря среща с него в някоя забутана уличка. Наложих си да се владея, както ловецът се въздържа, докато взема плячката на прицел, но изчаква да дойде удобен момент за изстрел. Разбираш ли?

— Да — кимна бавно Хари.

— Даде ми номер на мобилен телефон. На следващия ден се прибрах в Осло. Отне ми седмица да си набавя нужната информация за Свен Сивертшен. Най-лесно се оказа да го идентифицирам. В регистъра на населението фигурираха двадесет и деветима души с неговото име, от тях девет отговаряха на възрастта му и само един не живееше в Норвегия. Записах последния му адрес в Осло, взех номера от бюро „Справки“ и позвъних. Обади се възрастна жена — майката на Свен. Не живеел в бащиния си дом от много години. Оправдах интереса си към него с организирана от мен и още неколцина приятели среща на випуска. Поясни, че Свен живее в Прага, пътува много и няма постоянен адрес или телефон. Съмнявала се, че ще изяви желание да присъства на среща със старите си съученици. Попита за името ми. Бях в класа само половин година и едва ли ме помни, избегнах отговора аз. Ако изобщо се сети за мен, то ще е във връзка с разправиите ми с полицията. И за Свен се носеха такива слухове, истина ли са? Гласът на майка му стана рязък. Било стара история, а и никак не било случайно, като се има предвид как сме го тормозили. Извиних се от името на целия клас, затворих и позвъних в съда. Представих се за журналист и поисках информация за присъдите на Свен Сивертшен. След час вече имах доста добра представа какъв бизнес върти в Прага: контрабанда на диаманти и оръжие. В главата ми започна да се оформя план. Почиваше на сведенията, с които разполагах: контрабандист; петолъчни диаманти; оръжие; адреса на майка му. Започна ли вече да правиш връзката между нещата?

Хари не отговори.

— Обадих се на Свен Сивертшен три седмици след пътуването ми до Прага. Говорих на норвежки с естествения си глас, преминах директно на въпроса: отдавна съм си търсил доставчик на оръжие и диаманти без посредник и най-после съм открил такъв в негово лице. Попита ме как съм се сдобил с името и номера му, а аз го убедих колко полезна ще му бъде за в бъдеще моята дискретност и предложих да не си задаваме повече излишни въпроси. Той не възприе положително последната ми забележка и разговорът щеше съвсем да се затлачи, ако не споменах каква сума съм склонен да заплатя за стоката. Обещах да преведа парите предварително, за предпочитане на швейцарска банкова сметка. Дори си разменихме класическите реплики: той ме попита дали говорим за крони, а аз леко учуден отвърнах, че става дума за евро, разбира се. Бях сигурен в ефекта от думите си, защото споменатата от мен крупна сума изключваше възможността да съм полицай. По врабци като Сивертшен никой не би стрелял с толкова скъпи патрони. Той прие сделката. Обещах да се обадя след известно време.