Ю Несбьо - Пентаграма

Хари се хвана с две ръце и се издърпа нагоре. Стъпи върху гумените подметки. Притисна възможно най-голяма площ от повърхността им върху покрива и се закрепи. Сърдитият вятър шибаше лицето му, докато той се изкачваше към билото на покрива. Възседна го и въздъхна с облекчение. Е, довечера някой няма да изгледа повторението на „Beat for Beat“.

Хари изчака пулсът му да се поуспокои, стана и продължи да върви, пазейки равновесие. Ветропоказателят получи целувка.

Терасата на Барли беше вградена в покрива и той с лекота скочи върху червените плочки. Стъпи върху теракотата, а препълнените с вода улуци бълбукаха така силно, че заглушиха жвакането на краката му.

Столовете бяха прибрани, а черният, мъртъв грил стоеше в ъгъла. Вратата обаче беше открехната.

Хари се промъкна до нея и се ослуша.

В началото чуваше само барабаненето на дъждовните капки по покрива, но когато предпазливо прекрачи прага и влезе в апартамента, различи друг звук — пак от вода. Идваше от банята на долния етаж. Пуснат душ. Най-после малко късмет. Хари попипа джоба на просмуканото с вода яке. Сечивото си беше на мястото. Предпочиташе да изненада Барли, докато е гол и невъоръжен, особено след като научи от Свен, че в събота му е занесъл пистолет в парка „Фрогнер“.

Хари забеляза отворената врата към спалнята. Спомни си как при огледа на жилището намери ловджийски нож в ковчежето с инструменти. Приближи се крадешком до вратата и бързо се мушна вътре.

Стаята беше тъмна. Само от нощната лампа се процеждаше слаба светлина. Хари застана до долния край на леглото и плъзна поглед по стената — на снимката Лисбет и Вили се усмихваха по време на сватбеното си пътешествие, застанали пред стара, величествена сграда и статуя на конник. Хари вече знаеше, че снимката не е направена във Франция. Според Свен всеки що-годе образован човек би трябвало да разпознае паметника на чешкия национален герой Вацлав пред Националния музей на едноименния площад в Прага.

Очите на Хари привикнаха с тъмнината и той отмести поглед към леглото. Замръзна на място. Притаи дъх и застана неподвижно като снежен човек. Завивката лежеше захвърлена на пода, а чаршафът бе отметнат, така че се виждаше синята гума на дюшека. Върху него по корем се бе излегнал гол човек, подпрян на лакти. Погледът му бе насочен към част от дюшека, осветена от лампа.

Дъждът по покрива се усили за последно и рязко спря. Очевидно Хари бе успял да влезе незабелязано в стаята, но бе изправен пред проблема на снежен човек през юли: водата се стичаше от якето му и по негова преценка капеше на пода със звучно кънтене.

Човекът на леглото се вцепени. Обърна първо глава, а после и голото си тяло към Хари.

Най-напред полицаят забеляза еректирал пенис, който се люлееше като стрелката на метроном.

— Боже мой! Хари?

В гласа на Вили Барли прозвуча едновременно уплаха и облекчение.

— Лека нощ.

Ракел целуна Олег по челото, грижливо го зави и слезе на долния етаж, където седна в кухнята, загледана в сипещите се дъждовни капки.

Обичаше дъждовното време. Прочистваше въздуха, отмиваше старите случки. Даваше ново начало. От това имаше нужда: от ново начало.

Отиде до външната врата и за трети път тази вечер провери дали е заключена. От какво толкова се боеше?

Пусна телевизора.

Даваха музикална програма. Трима души на едно трикрако столче пред пианото. Усмихваха се един на друг. Като семейство, помисли си тя.

Ракел потрепери от гърма, разцепил внезапно въздуха.

— Нямаш представа колко ме изплаши — поклати глава Вили Барли, а постепенно увисващият му член се разклати по съшия начин.

— Горе-долу се досещам — отвърна Хари. — Та нали влязох от терасата.

— Не, Хари, не можеш да си представиш.

Вили се протегна от леглото, вдигна завивката от пода и се покри с нея.

— Май излизаш от банята — предположи Хари.

— Аз не — поклати повторно глава Вили и се намръщи.

— Кой тогава?

— Имам… гостенка — криво се усмихна той и посочи стола, където бяха захвърлени кожена пола, черен сутиен и само един черен чорап с еластичен ръб. — Самотата прави мъжете слаби, нали, Хари? Надяваме се все някъде да намерим утеха: някои в бутилката, други… — вдигна рамене Вили. — Съвсем съзнателно грешим, нали? И, да, изпитвам угризения, Хари.

Очите на Хари привикнаха с мрака и вече виждаше мокрите следи от сълзи по бузите на Вили.

— Обещаваш ли да не кажеш на никого, Хари? Допуснах грешка.